Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Беше твърдо решен да задържи Джилиън в Манаус, да има „връзка“ с нея, каквото и да означаваше това. Стана му съвсем ясно: искаше я. Искаше да спи с нея всяка нощ. Логично погледнато, това означаваше да живеят заедно. Макар че никога не беше достигал до там, той прие тази идея и дори я хареса. Но в този невероятен момент, в който разбра истината, всичките му мисли изкристализираха и предпазните вентили на навиците му бяха унищожени.

Искаше Джилиън завинаги.

Вече дори и да живеят заедно му изглеждаше доста непостоянно, доста ненадеждно. Искаше силата на законното обвързване. В ума му никога досега не се беше появявала мисълта за брак, но това беше единствената реална възможност Джилиън да бъде негова за цял живот.

Ръцете му трепереха, докато намаляваше скоростта на двигателя и насочваше лодката към брега.

— Какво правиш? — погледна го тя любопитно.

Цялото му тяло потръпваше и тя внезапно се изплаши. Протегна ръка и обхвана кръста му, за да го подкрепи.

— Бен? Как си? Нещо не е наред ли?

— Нищо — отвърна той през стиснати зъби. — Трябва да те имам. Сега.

Беше различно от мърморенето и шеговито изобретателните опити за склоняване, с които я беше забавлявал предишните няколко дни. Нямаше вече шега в очите му. Изразът на лицето му беше ужасно напрегнат. Все още трепереше, като мощните мускули на голия му торс бяха така напрегнати, че тя виждаше как играят.

— Не казвай не. Моля те. Не и този път. — Едвам говореше. Цялото му тяло гореше от неудържима нужда.

Тя се поколеба още няколко секунди, смутена и леко разтревожена. След това разбра какво трябва да направи. Целуна го леко по изпотеното голо рамо и отиде под навеса да се приготви за него.

Докато Бен закотви лодката, тя лежеше гола върху дюшека и го чакаше. Учудването от досегашната му слепота все още се четеше в очите му, когато отиде към нея, свали панталоните си и се отпусна в ръцете й. Проникна веднага в нея, като натисна силно още при първия опит. Тя трепна от болка, но го притисна още по-страстно към себе си, като се опитваше да облекчи отчаяната му нужда.

Щом проникна в нея, ужасното напрежение като че ли изчезна от тялото му, мускулите му се отпуснаха, интимният контакт с нея го освободи от някаква непоносима вътрешна болка.

Тя галеше нежно раменете и врата му, плъзгаше пръстите си под тъмната му коса. След малко той се повдигна а лакти, за да не й тежи. Сините му очи бяха потъмнели. Започна да целува бавно, топло, прелъстително устата и шията й и след това започна да я люби с непоносима нежност.

Те лежаха в обятията си в обедната жега и се радваха на близостта си. Разгорещеното им сливане предишните пъти само ги бе подготвило за това, което им се случваше сега, за бавния екстаз, който ги беше обхванал и не искаше да ги пусне. Чувствата й бяха болезнено изострени. Всяко докосване до кожата й я караше да стене от удоволствие. Той мързеливо облиза зърната на гърдите й и дивият й напрегнат вик накара птиците да литнат уплашено. Времето не означаваше нищо за нея. Искаше този момент никога да не свърши.

Но той отлетя. Трябваше — беше толкова напрегнато, че не можеха да издържат дълго. След това той се изтегна до нея, отпуснат и сънлив. Ръката му разсеяно разтриваше корема й, като че ли беше алигатор, който трябва да бъде приспан.

Тя не искаше да говори, не искаше да го пита защо го е направил. Страхуваше, че ще се разплаче. Емоциите я изпълваха, стана й трудно да диша. Обичаше го толкова много.

Сигурно бяха задрямали и изпаднали в един от онези моменти на дълбоко безвремие, от който тя се събуди с чувството, че не е изминало никакво време, а в същност знаеше, че не е така. Слънцето беше прехвърлило зенита си, горещите му лъчи огряваха отстрани навеса и се опитваха да проникнат под него. Бен се размърда и протегна, след това се претърколи, застана на колене и обу панталоните си.

Очакваше някоя от провокиращите му, заядливи забележки или поне известен израз на самодоволство, но макар и отпуснато, лицето му изглеждаше сериозно. Вдигна я на крака без никакво усилие и дълго я държа в прегръдката си, с буза, опряна върху главата й. След това силно я целуна и каза:

— Облечи се, преди да е минал някой.

— Не сме виждали жива душа след оня бордей, а и през целия ден никаква лодка не се е вясвала по реката.

— Знаех си, че страдаш от известна доза ексхибиционизъм — познатата му усмивка се появи отново, — още щом те видях да се появяваш така пред яномамите.