Л. Хабърд - Врагът отвътре

— Давай, докторе — каза тя. — И се надявам, че инструментите са тъпи! Младите момичета имат нежни сърца.

Разбрах, че има комплекса на Електра. Фиксация върху баща й. Опитах се да отворя уста и да й кажа, че аз не бях баща й, но там беше парчето марля. Коленете на сестра Билдирджин се впиваха толкова силно, че не почувствах първото срязване. Усетих второто!

Прахд — можех да завъртя очите си достатъчно, за да видя — използваше електрически нож „Занко“. Държеше някакъв съд, в който събираше кръвта. Беше отворил скална ми. Не беше необходимо да виждам, за да разбера! Щипеше ужасно!

Сестра Билдирджин много здраво държеше главата ми с маникюрите си.

— Може би не е добра идея да се появиш и да прекъснеш нещата тъкмо по средата — каза тя. — Да го направиш един път вероятно е в реда на нещата, но когато се случи два пъти, започва да изглежда преднамерено. Младите момичета имат нежни сърца!

Прахд постави малко кръв в една епруветка и подгря някакъв катализатор. Разни неща бръмчаха, дрънчаха метални съдове. Горелките съскаха.

Той се върна. Държеше някакъв инструмент, подобен на пика. Не можех да видя.

ТРЯС!

Прониза ме болка като от копие. Даже по-лошо!

Той отстъпи назад. Беше взел малко парче от черепа!

Постави го в епруветка. Сложи я в катализатора.

Горелките съскаха. Както и черепът ми.

— Някога правил ли си го до половината? — попита сестра Билдирджин. — Някога правил ли си го до половината и след това да е трябвало да спреш?

Не чувствах маникюрите й. Черепът ме болеше твърде силно.

Сега Прахд държеше една бормашина. Включи?

ОЛЕЛЕ! Шумът, който вдигаше, докато влизаше в черепа ми, беше по-лош и от предсмъртна агония! Стаята се завъртя!

— Всичко вървеше така добре — каза сестра Билдирджин. — Добре, бавно и гладко. Да го направиш иай-накрая. О, беше толкова хубаво!

Прахд задълба с бормашината и настрани. Припаднах.

Когато се свестих, сестра Билдирджин каза:

— Беше за първи път през нощта. Очаквах го с нетърпение през целия ден. Усещах го ясно до върха на Главата си! И тогава влезе баща ми!

Опитах се да й кажа:

— Сестра Билдирджин, аз не съм баща ти. Това е комплекс на Електра. Ти тайно желаеш баща си и страстта ти се изразява в омраза. — Но марлята беше в устата ми.

Прахд държеше оловната кутия.

— Моля, вижте това ли е предметът.

Тя пусна главата ми за момент. Това беше предметът. Кимнах в агония.

Той го взе с пинсета и го пусна в някакъв разтвор. Издърпа го навън. Тя отново сграбчи главата Ми. Коленете й ме дълбаеха. ОЛЕЛЕ! ОЛЕЛЕ! ОЛЕЛЕ! Изобщо не го постави внимателно.

— Някога спирал ли си по средата? — каза сестра Билдирджин. — Точно когато започне да става много хубаво?

Той извади група костни клетки от епруветката, която беше катализирал. Като някой зидар ги подреди в направената дупка.

Всяко докосване сякаш теглеше нервите ми един по един!

— Виждаш ли — каза сестра Билдирджин, — аз съм младо момиче. Аз тъкмо започвам. Всичко това е ново и красиво за мен. Бях чувала, но не съм знаела, че може да бъде толкова хубаво, толкова хубаво, толкова хубаво!

Сега той теглеше скалпа ми надолу. Болеше като при жигосване. Жилеше!

— Трябва много да внимаваш с младите момичета, които никога преди не са го правили — каза сестра Билдирджин. — Това е най-приятното преживяване в живота им!

Прахд размазваше нещо по краищата на раната върху скалпа. Всяко движение беше като пробождане със стрела!

— Не бива да спираш младите момичета по средата — каза сестра Билдирджин. — Продължаваш и им позволяваш да свършат. Младите момичета имат нежни сърца, не забравяй това!

Прахд държеше лампа, която светеше върху черепа ми. Беше толкова горещо, че чувах косата ми да съска.

Той отстъпи назад.

— Вече можеш да го пуснеш да стане, сестра Билдирджин — каза той с професионален тон.

Тя слезе от мен. Навсякъде ме болеше толкова силно, че дори не усещах как коленете й ме дълбаеха, оставяйки драскотини.

Тя взе една пинсета, очевидно само за да й е под ръка в случай, че й хрумне нещо. Отхлаби каиша на гърлото ми, така че вече можех отново да дишам. Разкопча и останалите.

— Е — каза Прахд, — присадихме ви микрофон. Сега започвам ли да получавам заплатата си?

Извадих топа марли от устата си.

— Измитайте се оттук! — изкрещях им.

Те веднага се подчиниха. Докато излизаше, сестра Билдирджин вече разкопчаваше униформата си. Гледаше Прахд с обожание.

— О, така обичам да практикувам медицина, а мие, докторе? ТОЛКОВА е стимулиращо!