Л. Хабърд - Врагът отвътре

— Чакай малко — казах аз. — Ти не говориш турски.

— О, знам. „Бибипан“ гаден език. Английският й има странен акцент.

О-о, милата, тя беше учила английски. Вероятно за да ме зарадва! Виждах я да носи много учебници. Колко мило от нейна страна.

— Понякога е „бибипски“ трудно да я разбереш. Използва твърде много „бибипани“ големи думи. Както и да е, само преди минути караме ние по пътя към града и тя иска да разбере кои според мен са тия птици. Тя не ги нарече птици. Тя каза… А, да. Тя каза „чужди натрапници“. Аз, разбира се, знаех и й казах, че ония „бибипани“ „бибипци“ са американският консул в Анкара и трима-четирима други мъже от ЦРУ. И хоп, тя веднага обръща — на едно дяволски кръстовище за обратен завой — и се връща обратно тук. Струва ми се, че не се чувства в безопасност.

Е, разбира се, че не се чувстваше в безопасност Бедното малко диво пустинно момиче!

— И трябва да е променила решението си — продължи той. — Щото първо говори, че не иска никакни „бибипани“ разправии, а после иска да знае колко струват наемните убийци. Жени! — добави той с отвращение. — Винаги променят „бибипаните“ си решения!

Да, жените бяха провокация. Можех да се сгъглася с това.

— Та значи — каза той, — да стреляш по американския консул в Анкара е ужасно „бибипски“ близо до дома!

Често отчаянието е баща на вдъхновението. Трябваше да се отърва от този Силва. Той беше не само заплаха за базата, ами застрашаваше и дълготрайното ми владеене на Утанч. Можеше да я убеди да избяга с него!

Какво беше най-опасното, което можех да го помоля да направи? Нещо, което със сигурност щеше да струва живота му. Кой беше най-добре охраняваният човек на планетата?

— Какво ще кажеш да гръмнеш президента на САЩ? — предложих аз.

Той завъртя глава.

— По дяволите, не искам да бъда герой като Осуалд.

И тогава се сетих. Това със сигурност щеше да убие Силва!

— Какво ще кажеш за директора на ЦРУ?

Той се замисли. Почеса се по страната с дулото на „леопарда“.

— Има смисъл. Тъпите „бибипци“ с техните американски консули. Има смисъл.

После ме фиксира със замъглените си очи.

— Добре — каза той. — Ще го направя за стотина от тези чаршафи. — А после добави: — Плюс разходите.

Направих една бърза сметка. Малко не ми беше исно дали „чаршаф“ означава банкнота от сто или хиляда. Но да кажем, че е хиляда. Сто хиляди турски лири са само около хиляда щатски долара. А и освен това той никога нямаше да успее. Ще го надупчат като швейцарско сирене.

— Решено — казах аз.

Каквото и да е, само да го отдалечи от Утанч. Добри пари. Бръкнах в джоба си и извадих шепа лири. Подадох му ги.

— Иди и си намери стая в града. И стой далеч от тук, за да не компрометираш плана. Наеми я в хотел „Касъл“: скоро не сме стреляли там. Утре ще получиш парите и един билет за Щатите.

— Имаш ли някакви пълнители за този „леопард“? — попита той. — Мисля, че пълнителите се панлажниха в онова „бибипано“ тоалетно казанче.

Имах няколко дванайсеткалиброви патрона за пушка, които щяха да станат за неговата. Един дребен търговец ги продаваше евтино, защото дванайсеткалибровите са толкова малки, че не стават за нищо, даже и за канарчета. Казах му да излезе в градината. Отидох при саковете си с оръжия. Намерих кутията. Дори поставих парче олово на едната страна, за да съм сигурен, че ще я уловят самолетните детектори.

Излязох и му дадох кутията. Разтърсих ръката му.

— Успех — казах горещо. Но не се разбра на кого го пожелах.

Казах на Карагьоз да го откара в града.

Добро отърваване! Ще се опитва да ми отмъкне Утанч!

Върнах се в офиса си и написах заповедта за парите и самолетния билет за Фахт бей. Знаех, че той ще запротестира, но случаят беше спешен. СБОГОМ, ГУНСАЛМО СИЛВА!

Защо шлемът не беше подействал?

Разгледах го. Поставих откраднатия измервател под него. Разбира се, той не помръдваше! Лампичка та светна, но през самия шлем не минаваха никакви вълни.

Тъкмо когато щях да повикам техника Флип, си спомних, че му бях дал следхипнотично нареждане да забрави за тях.

Нещо тук определено не беше наред. Но ако съм добър в езиците, схемите на електрически вериги и други подобни са ми пълна мъгла.

С много труд извадих всички други шлемове. Из пробвах всеки един с измервателя.

Всички мълчаха! Лампичките светваха, но те не работеха!

Розовите ми мечти да контролирам всеки на тази планета посредством хипноза висяха на косъм.