Л. Хабърд - Врагът отвътре

Внимателно се върнах назад към всичко, което направихме с тях. Всички работеха, когато той ги поправи.

Аха! Все още пазех кашоните и кутиите за превключвателите. Извадих една. На нея пишеше „Ключ за прекъсване на взаимна близост“. Я чакай. Имаше и нещо напечатано със ситен шрифт: Производител — „Компания «Йирий-Зип», Индустриален град, Волтер.“

Не, не. Не това. От другата страна на кутията с още по-ситен шрифт пишеше:

Внимание: Модел с минимален обхват. Да се употребява само в космически кораби, действащи в боен ред. Обхват на действие: 2 мили.

Всичко се сгромоляса. Космическите кораби се движат толкова бързо, че една двумилева зона на предупреждение не означаваше нищо. Вероятно затова тези ключове бяха в такива количества тук — защото по принцип се използваха превключватели с по-широк обхват — може би хиляда мили.

Но само две мили!

Всеки път, когато бях на по-малко от две мили от някой от шлемовете, той нямаше да действа!

Отчаяно се опитах да измисля как да поставя шлем на някого и след това да се отдалеча на повече от две мили… Не, беше почти невъзможно.

Да ми извадят превключвателя от главата?

О, не, никога! Не със сестра Билдирджин, седяща върху гръдния ми кош! Повече никакви агонии от този сорт! Онази Част Б беше в черепа ми и завинаги щеше да си остане там!

Натъжено върнах шлемовете в килера.

И тогава, понеже съм си с оптимистичен темперамент, ми просветна. Имаше едно сигурно нещо.

Крек вече никога нямаше да може да използва хипношлем върху мен. Никакви дяволи от Манко повече! Всичко завърши добре в крайна сметка! „Бликсо“ си беше заминал. Гунсалмо Силва си беше заминал. Боуч и фалшификаторите щяха да бъдат мъртви. На Хелър графиня Крек щеше да му вкара ума в главата.

Вероятно можех да си позваля една дълга дрямка. Или пък да ида на лов. Бях се справил невероятно добре наистина. Апаратът щеше да се гордее с мен. Наистина си бях заслужил почивката!

Ако можех само да измисля нещо, което да зарадва Утанч и да я върне отново в самотното ми легло!

В оптимистично настроение обмислях план, който да подреди нещата още по-добре.

Нощите ми бяха доста самотни и нещастни без Утанч. Със сигурност знаех нещо, което щеше да й допадне.

Планирах чудесна, тиха екскурзийка с лов. Бях купил луксозна автоматична пушка „Франчи“ при последното ми идване тук — дванайсеткалиброва, трийсет и два инчова цев, заглушител, триинчови пълнители „Магнум“, затвор за пет патрона. Никога не бях стрелял с нея. Като й се сложат сачми № 00, трийсет и три стотни от инча в диаметър, ставаше страхотна за пойни птички.

Че да стреляш по пойни птички е нелегално в Турция, е неписан закон. Те имат странни приумици. Но през цялата година е разрешен ловът на вълци, рисове и диви прасета. А сезонът сега беше разрешен и за диви котки, лисици, питомни и диви зайци, патици, яребици, бекаси и пъдпъдъци. Номерът е да се правиш, че си на лов за някои от тях, а после да се обърнеш бързо, да застреляш някоя пойна птичка и да кажеш, че ти се е препречила.

Разрешителното ми беше наред.

Големият „Форд“ комби вървеше, макар и малко странно.

Щеше да има искрящи лагерни огньове из дивите места. А къде се вместваше Утанч във всичко това? Като диво момиче от пустинята Каракум тя, разбира се, много ще се възхищава от един мъж, койш може да излезе, да улучи и донесе вкъщи дивеч, докато тя си седи край лaгерния огън. Просто можех да си представя как възхищение грейва в очите й, когато се прибирам натоварен с диви канарчета или нещо такова.

Примитивният инстинкт. В учебниците ми по психология го наричат атавизъм. Всеки е пещерен човек, нищо че Фройд издаде закон срещу това, и примитивните инстинкти го теглят назад като всеки друг звяр или животно. Така че разбирате, че надеждите ми си имаха основанията.

В Турция могат да се ловят и мечки, но дори и да ми изглеждаше привлекателно да замъкна някои мечка в лагера, да стоя до нея и да се бия в гърди какъв велик ловец съм, мечките са коварни, когато стреляш по тях. Само да ги одраскаш и ще си навлечеш белята. Помислих си, че е по-добре да се при държам към това да я впечатля с диви канарчета може би трябваше да застрелям голямо количество, за да стане истинско зрелище.

Така както си го представях, всичко изглеждаше добре обмислено. Бях си заслужил почивката. Апаратът не дава публично медали, така че си помислих, че е по-добре да си закарфича тази екскурзийка като заместител за добре свършена работа. Прекарах два чудесни дни в планове за нея.