Л. Хабърд - Врагът отвътре

— Аз бях негов психолог в затвора. Джими Тавилотврат беше пациент за пример. Никога не съм виждал някой да възприема така добре терапията за поправяне на поведението. Той вървеше от лошо към по-лошо и накрая, под вещото ми ръководство, стана самото въплъщение на американската престъпност — гласът му се загуби от вълнение. — Той беше всеамериканското момче, станало наемният убиец, който никога няма да забравим.

Хорът подхвана смирено и със страхопочитание. О-о, беше красиво.

Погребението напредваше. Осем души понесоха ковчега. Бяха облечени в черно. Всички бяха сицилианци. Всички имаха издутини там, където оръжията им висяха под палтата.

И тогава разбрах защо екранът ми беше замъглен. Всички носеха тъмни очила, включително и Хелър. Забелязах това, защото екранът стана дори по-тъмен, отколкото беше и отново трябваше да засиля яркостта. Мрачен, мрачен ден! Валеше!

Ковчегът бе понесен под шпалир от автоматични джобни ножчета, образуван от двайсетина улични гангстери.

На гробището имаше венци и венци, и цветя навсякъде. На един от тях, сплетен от лилии под формата на подкова, имаше лента, на която пишеше:

Друга купчина цветя беше под формата на кама, а на лентата пишеше:

Лентата падна и бе стъпкана под опечалените крака.

Пет хористки във вдовишки траур стояха плачещи до гроба и притискаха черни носни кърпички към ридаещите си устни.

Причината за тъмните очила се появи. Цялото погребение се следеше от телевизионни екипи, които бяха получили върховно благоволение да носят черни ленти върху ръкавите си за последно сбогом. Лентите се раздаваха от един гангстер, който държеше оръжие в другата си ръка.

Дългата процесия се изви към една крипта. Отпред имаше надпис:

Пъхнаха ковчега на Джими в една гробница. Ридаенето се усили многократно.

Пръстите на Бейб се плъзгаха по камък, на който пишеше:

Тя рухна. Хелър я поведе към една лимузина. Внимателно я пазеше от хората, които се опитваха да докоснат ръката й или да я целунат в знак на съчувствие. Тя наистина плачеше силно.

Хелър я сложи да седне отзад. Затвори вратата. Тя се притискаше към него.

— Губя всичките си момчета — подсмърчаше тя.

Той я поглади нежно и й даде друга кърпичка. Тя се облегна назад поуспокоена. Телохранители внимателно избутваха с рязани пушки тълпата настрани от колата. Най-сетне лимузината потегли.

Бейб кършеше ръце. Минаваха по някакъв мост.

— Джером — каза тя унило, — чувам, че се учиш да караш състезателни коли. Джером, обещай ми, моля те да ми обещаеш, че няма да вършиш нищо опасно.

На Хелър изглежда не му се говореше. После каза:

— Животът е въпрос на случайности, мисис Корлеоне. Не мога да обещая такова нещо.

Тя го погледна внезапно.

— Добре — каза. — Тогава, ако някога срещнеш „бибипания“ Силва, обещай ми, че ще затриеш тоя „бибипец“.

Той обеща.

Мен обаче ме преследваше катедралната музика, хористите, религиозната тържественост и трагедията на всичко това. Изключих екрана.

Музиката продължаваше да ме преследва. Колко прекрасно. Какво страхотно погребение.

В мозъка ми припълзя гледката на собственото ми погребение. Там Утанч беше коленичила до гроба ми с увехнали цветя в ръка, под дъжда. Тя плачеше, че е била толкова подла към мен. О, каква приятна гледка. На мен самия ми се доплака.

Със замъглен поглед стигнах, залитайки, до спалнята си. Рухнах в леглото.

Под главата ми имаше нещо. Операцията още не беше заздравяла, но се оставих да ме боли. Представата за коленичилата до гроба ми Утанч беше още с мен.

Болката се усили и прокарах ръка под главата си, защото пречеше на настроението ми.

Нещо изхвърча към другата възглавница. Обърнах глава.

Точно срещу лицето си видях бележка. На нея пишеше:

„Само да ти припомня, че за шляене не се плаииг. Ломбар беше сигурен, че ще се отпуснеш. Така че с това отбелязвам, че ако не си се справил с Хелър, мое задължение ще бъде да те унищожа.“

За подпис имаше само една кървава кама.

А-а, значи видението ми щеше да се осъществи в крайна сметка.

След малко седнах в леглото. Красивата музика в катедралата още ме преследваше.

Вдигнах бележката. Страницата отзад беше празна.

Намерих една писалка. Написах на нея „Давай!“ Подписах се с името си. Оставих я на възглавницата.