Л. Хабърд - Врагът отвътре

Изи се взираше в около четирдесет части, разхвърляни пред него. Хелър взе неразглобената машинка.

— Сега погледни тук — той посочи върха й. — Поставяш пръчка чист въглерод отгоре. Машинката го редуцира чрез атомно превръщане. От тази страна излиза кислород, а от другата — водород. Електрическият заряд излиза по тези две жици.

— О, Боже — каза Изи.

Хелър протегна ръка и след диригентско завъртане получи писалка.

— Това е елементарна химия — каза той и започна да пише. — Въглеродът има шест електрона. Кислородът има осем електрона. Водородът има един електрон. Машината просто сменя местата на електроните между атомите. Въглеродът губи идентичността си като такъв. Електроните му се местят нагоре и надолу по периодичната таблица и получаваш кислород и водород. Така получаваш формулата C2H4 + O. — бутна хартията към Изи. — Кислородът и водородът горят, когато се съединят. Схващаш ли?

— Но… но… — обърка се Изи.

— Всъщност — каза Хелър, — количеството налична енергия е по-голямо, що се отнася до електрическия потенциал, а планетата се нуждае от електрически двигатели. Но почти всичко в този момент се задвижва от двигатели с вътрешно горене — колите и всичко останало. Това е глупав двигател. Слагаш в него гориво, за да получиш топлина, а после имаш охлаждаща система, която да отнема и прахосва топлината. Но хората, изглежда, са пристрастени към него, така че ние ще го използваме. Тази машинка произвежда кислород и водород от въглерод, а на тази планета има почти неограничени количества въглерод, така че започваме.

— Какъвто и да е въглерод? — зяпна Изи.

— Разбира се. Петрол, асфалт, стари плевели, парцали. По обем количеството газ — имам предвид газ, а не газолин — което получаваш от твърда материя, е приблизително милиард към едно. В газа има страшно много пространство. Така че можеш да поставиш тук отгоре голямо парче въглерод. Монтираш по един контейнер под налягане от двете страни на машината, за да улавят газа. Поставяш една ръчка, която да контролира количеството въглерод отгоре, слагаш една клапа като акселератор, който да регулира газовия поток към самия двигател и това е всичко.

— Не разбрах — оплака се Изи. — Ще ми трябват и ваши технически чертежи, които показват всяка част.

Хелър въздъхна. Той протегна ръка, направи нещо като знак с пръст. С темпераментен жест едно от момичетата нагласи чертожна дъска. Второто развя като знаме лист хартия за чертане и я закарфичи на дъската. Третото поднесе две писалки с диригентски жест.

Хелър се захвана на работа плавно и бързо. С толкова бързи движения, че ръката му се виждаше замъглена, той започна да рисува идеални технически чертежи, като използваше земни символи.

Развя се още хартия, която беше поставена на дъската, още писалки бяха завъртени и предложени.

Не след дълго пред него имаше петнайсет завършени технически чертежа. Всичките основни и специфични части на съоръжението.

Изи изведнъж сякаш се затрупа с работа. Той попиваше чертежите.

— Мога ли да взема един от тези модели?

Завъртяха се отвертки и гаечни ключове. Частите се уголемяваха и машинката бе сглобена наново.

Изи я взе и внимателно я сложи в една кутия.

— Ще патентовам всичко това — каза той. — Ще го припиша на анонимен екип от инженери. Не искам името ти да се свързва с каквото и да било тук — заради Бери, нали разбираш. — Направи пауза. — Мисля, че патентите могат да бъдат на името на „Мултинешънъл“.

— Да оставим настрана патента — каза Хелър. Не разбираше ли, че Изи му краде патента? Глупак. Трябва да работя над другото. Трябва да направя контейнерите и да ги приспособя към колата, след като я изпробвам със собственото й гориво.

— Действай направо, г-н Джет — каза Изи. — Но не свързвай никой етап от тази дейност с компаниите тук или с „Мултинешънъл“.

— Обещавам — каза Хелър.

Трите момичета изиграха нещо като танц и едното от тях каза:

— Сега можем ли да получим по една айс сода? Трябва да се връщаме в Училището за мажоретки.

— Дай им сода — каза Хелър и барманът се захвана за работа.

— Ей, не е ли готин? — каза едно от момичетата и седна на столче. Ами, те въобще не бяха негови секретарки, а просто някакви ученички от училището на същия етаж. А полуголите момичета, които преди седяха на бара, трябва просто да са били от училището за модели. Идваха да се молят за айс соди. Типично за Ню Йорк. Декадентско.

Барманът донесе на Хелър безалкохолна швейцарска бира.