Л. Хабърд - Страх

Понякога редакторите се срещат с толкова майсторски написани истории, че за тях е неизмеримо удоволствие да ги представят на читателите. „Страх“ е такова произведение. И нещо повече – не само привлекателно за читателите, но и вдъхващо страхопочитание у най-добрите автори. От Рей Бредбъри до Айзък Азимов то заслужи рядко срещани похвали като незабравима, неподвластна на времето класика.

Написана преди повече от петдесет години, тази история не само издържа проверката на времето, но и бе призната от историци на литературата, като Дейвид Хартуел, за това, че създаде и промени „основите на съвременната литература на ужаса“.

Около големите произведения обикновено се създават легенди. Робърт Хайнлайн, близък приятел на Л. Рон Хабърд, много обичаше да разказва как „Страх“ бил написан по време на пътуване с влак от Ню Йорк до Сиатъл.

Но въздействието върху читателя е единствената, най-важната проверка за едно произведение. „Страх“ се справи с нея.

Стивън Кинг, всепризнатият съвременен майстор в жанра на ужасите, най-добре представя „Страх“ като постижение:

„«Страх» на Л. Рон Хабърд е една от малкото книги в смразяващия жанр, за която си заслужава да използваме доста похабената дума «класика», като кажем: Това е класически разказ за пропълзяващата, сюрреалистична заплаха и ужас. Ако сте подготвени да се вцепените до костите и то доста зле и ако още не сте прочели «Страх», подканям ви да направите това. Не е нужно да чакате някоя мрачна и бурна нощ. Тази история е наистина една от най-добрите.“

Не само Стивън Кинг оценява така книгата. Дали ще я прочетете днес или ще я препрочетете след петдесет години, вледеняващото усещане не избледнява.

Но защо?

Л. Рон Хабърд постигна нещо, което нито един друг автор не успя да направи. Той не използва свръхестествените измислици – върколаци или вампири. Не ни пренася в необичайни места – обитаваната от призраци къща на хълма, лабораторията в подземието, странната планета. И не ни представя абсолютно ненормални герои. Той взе един обикновен човек в съвсем обикновени обстоятелства и го накара да потъне в напълно правдоподобен ад, макар и не от най-често срещаните.

Защо „Страх“ има такава сила? Защото всичко описано наистина би могло да се случи. А това е ужасяващо.

Тази проста предпоставка има повече достойнства от хиляда книги за виещи към бледата луна вълци в „мрачна и бурна нощ“.

И ако не се страхувате от всекидневието , тази история е точно за вас.

Но не казвайте, че не сме ви предупредили…

От редакторите на американското издание

Едно нещо бих искал да помни читателят през цялото време и то е — тази история е напълно логична, каквито и доводи да има в полза на обратното твърдение. Това не е много приятна история и не би трябвало да я четете сами в полунощ. Защото наистина на всеки би могло да се случи това, което ще прочете. Даже и ти, читателю, би могъл днес да загубиш четири часа от своя живот и след това да тръгнеш по стъпките на Джим Лоури.

Л. Рон Хабърд

През този чудесен пролетен ден в кабинета на доктор Чалмърз от медицинската клиника на колежа „Атуърти“ може би имаше две малки въздушни духчета, притиснали се в тъмното на сянката зад вратата, за да избягат колкото могат по-далече от топлата слънчева светлина, меко разстилаща се върху килима.

Като закопчаваше ризата си, професор Лоури каза:

— Е, ще изкарам поне още годинка, нали?

— Още трийсет и осем годинки – усмихна се доктор Чалмърз. – Здравеняк като тебе не би трябвало да се тревожи от дреболия като маларията. Даже ако го е ухапала най-неприятната гадина, каквато може да предложи полуостров Юкатан. Разбира се, ще те втриса понякога, но няма нищо страшно. Между другото, кога се връщаш в Мексико?

— Никога, ако трябва да замина със съгласието на жена си.

— Да имах любяща жена като твоята Мери – отбеляза Чалмърз, – Юкатан щеше да си предлага маларията на други. Е, добре – той се опитваше да си внуши, че не завижда на скитащия етнолог, – никога не съм могъл да разбера какво намирате из онези чудати земи и градове.

— Факти – каза Лоури.

— Ами да, предполагам, че е така. Факти за първобитни жертвоприношения, за демони и дяволи… Слушай, между другото, пуснал си много изящна статия миналата седмица в „Нюзпейпър Уикли“.