Л. Хабърд - Бойно поле Европа

„Бойно поле Европа“ е един изключителен роман, в който се описва един изключителен герой — Лейтенанта. Този герой е незабравим.

В литературата непрекъснато се описват герои. Те извършват безстрашни дела, спасяват света и обикновено биват замествани от следващия появил се на книжния пазар герой.

Световната история показва, че не военните победи правят един лидер незабравим. Джордж Вашингтон се тачи не заради спечелени битки — той е загубил повече битки, отколкото е спечелил — а заради създадената от него силна свободна република в свят, дотогава управляван почти само от жестоки аристократи. Уинстън Чърчил се е бил за Британия като млад, но не това е причина той да стане основна фигура, решила изхода на Втората световна война… нито, както смятат повечето хора, самият той е резултат от нея. Махатма Ганди не е хващал никога пушка в ръце, но победи непобедимата Британска империя на Чърчил и с това промени хода на историята.

В „Бойно поле Европа“ повече от всичко се изтъква решаващата роля на човешката личност. В сцените на битки, страсти, предателство и издръжливост в една никога не спирала война е грижливо обрисуван напълно автентичен портрет на Лейтенанта не като войник, а като стратег. И не просто като военен стратег — макар че до края той не изпуска пушката от ръцете си, — а като държавник. В тази книга има много приключения. Но забележителната кариера на Лейтенанта съдържа в себе си задълбочено описание на причините, поради които светът трябва да бъде променен, обяснение защо промените са рядко към по-добро и какво може да означава това за всички нас. В книгата са описани много персонажи, които биха могли да бъдат исторически фигури в наричания от нас реален свят. Но както е показано в „Бойно поле Европа“, последиците от борбите за власт понасят винаги обикновените хора.

Тъкмо поради това тази книга и героят й от първото й публикуване в едно списание никога не са преставали да представляват интерес, тъкмо затова години наред много хиляди хора я четат в различни малки издания, тъкмо затова това тя е популярна сред читателите. В отговор на желанието на онези хиляди, които са чували за нея и искат да я имат, се публикува това ново издание за широката публика. Подобно на Лейтенанта, тази книга е безсмъртна.

Нейният автор е изключителна личност. Л. Р. Хабърд (1911–1986) написа романа през онзи странен кратък период, когато тогавашният премиер-министър на Англия все още говореше за гаранции за мир, а Хитлер и Сталин, двамата най-масови убийци в историята на човечеството, си поделяха Европа. За първи път „Бойно поле Европа“ се появи в три серии в „Астаундинг Сайънс Фикшън“. Само шест месеца по-късно неговият автор замина да се бие в така наречената Втора световна война, която някои виждат като неизбежно продължение на Първата световна война и за която други с основание могат да твърдят, че още не е завършила.

През онези дни „Астаундинг“ беше водещо списание в научната фантастика, събрало около себе си обещаващи нови талантливи автори. Л. Р. Хабърд беше един от първите и най-забележителни творци. За разлика от своите съвременници — между които впоследствие се нареждат Робърт А. Хайнлайн, Айзък Азимов, А. Е. ван Фогт и много други сега легендарни имена — Хабърд вече имаше репутация на известен в много популярни жанрове писател.

Години преди появата си в научната фантастика Хабърд беше известен не само в приключенския жанр, а и в целия спектър на фантастиката от онова време. Той беше специално привлечен към списанието, за да помогне с името си за оцеляването му. Нарасналите продажби увериха издателите, че името му на корицата привлича хиляди нови читатели.

Заради своята бързина и производителност и, което е по-важно, заради своята способност да доставя разказ подир разказ, които привличат многобройни читатели, почти за една нощ Хабърд се превърна в легенда. Някои от неговите колеги писатели дори написаха разкази, в които главен герой беше той под съвсем прозрачна дегизировка. Всички заговориха за него като за водеща фигура, магнетична и изпълнена с ентусиазъм, заемаща централно място сред писателите от така наречената „Златна ера“ на научната фантастика. Едва прехвърлил двадесетте, той беше утвърден ветеран на така нареченото „фантазиране“, докато повечето от останалите бяха още новаци.