Л. Хабърд - Врагът отвътре

Започнах да се отпускам. Страховете ми нямаха достатъчни основания. Никой не би могъл да работи и такава голяма шумотевица. Хелър просто флиртуваше наоколо, както винаги.

Май си играеше с два метални предмета.

Под тях беше разпънато дебело платно. Хелър извърна глава. Изи седеше от лявата му страна.

Лукавият Изи. Беше в костюма си от Армията на спасението, а на коленете държеше очукано куфарче. Очилата му с рогови рамки блещукаха от двете страни на клюнестия му нос.

— Ти ме обърка, г-н Джет — говореше Изи. — Аз просто нямам достатъчно ум за инженер. Знам, че вчера го обясни, но с толкова много неща, които ме притесняват, не можах да го запаметя. Имах главоболие цялата нощ. Не съм много добре със здравето.

Хелър подаде отвертка на едно от трите момичета. Тя я завъртя майсторски с диригентски жест и и пусна в една чантичка.

Хелър даде някакъв таен сигнал. Наблюдавах мнимателно. Нещо като код. Барманът остави „Ежедневния състезателен бюлетин“, взе една висока чаша — кристална? — и сръчно започна да изхвърля съскащ поток в друга, приличаща на първата, напред-назад дъгообразно.

Постави я на сребърен поднос и я поднесе на Изи. Да не би Хелър да държи Изи на наркотици?

Изи я изпи, а върху горната му устна остана бял пенест мустак. Барманът любезно взе кристала.

— Беше ли „Бромо Зелцер“-ът достатъчно силен, сър?

Изи кимна и му благодари.

Междувременно момичето с голия гръб на бара беше изпило содата и си тръгна. Влезе друго момиче, което носеше почти абсолютно нищо в ярко червено. Седна на едно столче. Когато се върна, барманът се захвана да й приготвя сладолед. Друга секретарка?

О-о, никой не би могъл да работи на място като това. Нямаше реална опасност. Инженерната работа е много взискателна и напрегната. Една инженерна лаборатория е празна и от стомана. Един инженер не работи но този начин. Напразно се бях притеснил.

— По-добре ли е главоболието ти? — попита Хелър Изи.

— Боя се, че изчезна — каза Изи.

— Добре — каза Хелър. — Сега ще го обясня отново. Всичко се свежда до това дали едно общество може да се справя със силата или не. Това общество изглежда не може… Сега, обърни внимание. Трябва да можеш да превръщаш материята в енергия. Тогава ще можеш да използваш енергията, за да движиш материята… Политически, финансово и по всякакъв друг начин трябва да знаеш как да се справиш със силата. Ако не знаеш, можеш да взривиш цялото общество… Значи, по някаква налудничава причина обществото тук счита, че животът е по-низш от силата. Това е една побъркана философия, която се казва материализъм или механицизъм. Фалшива е… Ако това общество не се пробуди от тази философия, която е само една примитивна глупост, и не се отърси от нея, то никога няма да съумее да оцелее… Истината е, че точно животът се справя със силата! Само животът дава посока на нещата. Материята не може да управлява материя — тя няма намерения. Животът НЕ е продукт на материята. Той е нейният шеф!… Искаш това общество да отиде в космоса? Започни да се съобразяваш с това, че животът може да се справи със силата. Ако искаш тази култура да оцелее, осъзнай, че животът е този, който се справя със силата… Всеки, който ти казва нещо друго, не само се опитва да те върже за тази планета, а и се опитва на я разруши.

— О, Боже — каза Изи. — Да не искаш да кажеш, че е по-добре да застреляме всички психолози и други материалисти?

— Не казвам да стреляме по някого, но идеята не е много лоша. Те са те вързали за тази планета!

— Аз ненавиждам насилието — каза Изи. — Извини ме, г-н Джет, но каза, че си искал да ме видиш заради превръщането на енергията.

Хелър погледна назад към огромното си бюро и махна с ръка към него.

— Добре, като начало тук има два уреда за превръщане на материя.

На бюрото лежаха два еднакви метални предмета. Имаха много части и сложни извивки. О, това бяха точно онези две машинки за демонстрация в основното училище, които той беше извадил от кутията в Кънектикът — моделите за обучение. Всички бяха там. Включително шините за електрическо разреждане и торбичките за улавяне на газ. Хелър взе една. Трите момичета подканващо махнаха като с диригентски палки с три отвертки и ги подадоха. Той взе една. Другате две прибраха своите обратно в чантите със същия жест.

Той започна да разглобява предмета. Протегна ръка, няколко диригентски завъртания и той получи още инструменти.

Започна да пуска безразборно части пред Изи.

— Имам две — каза Хелър, докато работеше. — Така че мога да разглобя едната.