Л. Хабърд - Врагът отвътре

Тъкмо когато Хелър възнамеряваше да я изпие, един човек влезе с трясък през вратата, последван от няколко други с куфарчета.

Шивачът!

— Толкова съжалявам, сър — каза шивачът. — Щях да почакам, докато се върнете в апартамента, но цяла производствена линия спря.

Хелър пийна малко от безалкохолната бира.

Появи се един помощник на шивача. Носеше униформа в синьо. Беше като гащеризон, но горният ревер беше стегнат много здраво отпред. Появи а още един. Държеше незавършен костюм, същия като първия.

— Цветът — каза шивачът. — Влязохме в спор за него. Синьото е по-божествено. Но после внезапно помислихме за кръвта.

— Кръв? — каза Хелър.

— Да, виждате ли, надбягването е опасен спорт. И трябва да си много подходящо облечен. Телевизионните камери са винаги около катастрофиралите, а ако носиш червено, кръвта няма да се вижда. Затова фибваше да разберем вашето мнение. Не мислите ли, че червеното е по-подходящо?

Хелър сякаш изпусна въздух в бирата си. Сигурно му беше много силна.

— Може би е по-добре да поставите някаква подплънка под предния ревер. Тя по-добре ще попива кръвта.

— А-а — каза шивачът. — Отбележете това, Тред-нийдъл 5 5 От threadneedle (англ.) — thread — конец. needle — игла. — Б. пр. . По-голяма подплънка отпред. Тогава червеното става ли?

— Колата е червена — каза Хелър.

— А-а, това е голямо облекчение. Простете, че ви обезпокоихме. — Всички изчезнаха бързо.

Изи не си беше тръгнал. Той нервно кършеше ръце.

— Мистър Джет. Той спомена кръв. Сигурен ли си, че не е по-добре да ти наема телохранители двайсет и четири часа в денонощието?

— Глупости — каза Хелър. — Очакват ме седмици работа. Никой няма и да разбере за това.

— Обърни внимание на думите ми, г-н Джет — каза Изи. — Аз нося отговорност за теб, дори компаниите да нямат никакво отношение. Роксентър веднага ще излезе от бизнеса, ако популяризираш този карбуратор. Това би могло да бъде краят на петролната Индустрия.

— Не, не — каза Хелър. — Той може да работи С петрол, но просто няма да гълта толкова много. А и ще бъде напълно чист.

— Това би могло да го разори точно по същия на чин — каза Изи.

Замръзнах. Изведнъж разбрах какво има намериние да направи Хелър. Онези „бибипани“ детски комплектчета за демонстрация. Той ги използва като карбуратор! За която и да било кола или двигател!

О, Небеса! Случваше се най-лошото! Ако Дел бърт Джон Роксентър загуби цяло състояние, той би могъл да загуби и влиянието си във Фармацевтичната компания „И. Г. Барбен“! Ломбар беше прав! Споразуменията ни с „И. Г. Барбен“ щяха да отпаднат! А това щеше да бъде краят на най-големите мечти на Ломбар за Волтар!

Случаят БЕШЕ спешен!

А аз не бях разбрал!

Това нямаше да чака пристигането на Крек! Имах само няколко седмици!

Трябваше да ДЕЙСТВАМ!

Трябваше веднага да задействам нещо ефикасно срещу плана. Досега, дадох си сметка, не бях вземал Хелър много насериозно.

С летящи крачки спринтирах по дългия, дългия тунел към кабинета на Фахт бей.

Влязох с гръм и трясък.

— Нареди на Рат и Търб веднага да се захванат с работа!

Той не беше зад бюрото си.

Наахълтах в жилищните му помещения. Тъпчеше се на масата. Жена му тъкмо се канеше да му подаде едно плато с „кадън буду“ — „женско бедро“, ястие с кюфтета и ориз. Сграбчих го за ръката. Жена му отстъпи назад и платото се разсипа по целия под.

Замъкнах го към кабинета му.

— Има неприятности в Ню Йорк! — изкрещях. — трябват ми Рат и Търб, за да се захванат веднага с проблема!

Той изтриваше устата си със салфетка. Не изглеждаше много отзивчив.

— Аз работя по това! — креснах му.

Фахт бей каза:

— Рат и Търб са все още в болницата благодарение на предишната задача. До две седмици няма да излязат и ти знаеш това.

Божичко! Имаше право.

— Офисът в Ню Йорк! — извиках. — Трябва да изпратиш нещо до офиса в Ню Йорк. Могат да започнат работа веднага! — После вдишах глава и изкрещях: — Работя упорито!

Фахт бей чу жена си да плаче, докато се опитваше да събере храната от пода в другата стая. Това го вкисна.

— Няма никого в офиса в Ню Йорк. Всички летят някъде по света, за да намерят хората от онзи списък ни престъпници, който ти изпрати. Ти направо ги изцеди от действие!

Вдигнах глава и изкрещях колкото ми позволяваха белите дробове:

— Ще измисля нещо!

— Защо крещиш така на вятъра? — каза Фахт бей.

— В случай, че някой слуша — казах аз. Глупав тъпанар, не разбираше ли, че това беше национално извънредно положение?