Л. Хабърд - Врагът отвътре

— Внимавай с тях — казах. — Проклети са. Постави ги поотделно, в две килии. Дръж ги под ключ и не сваляй очи от тях. Присъствието им тук е абсолютно тайно!

— Но аз нямам никакви тъмничари!

— Теб те бива по наемането. Наеми на работа половин дузина глухонеми, за да населиш това място Оправи я тая работа! Направи една напълно оборудвана целулогична операционна.

— И тогава започва заплащането ми — каза той с надежда.

— Прахд, ако свършиш работата перфектно, много сериозно ще зе замислим за това.

Подадох му двете „Илюстровани биографии“.

— Искам да преработиш едното от тези момченца така, че да прилича на Рудолф Валентино, а другото — на Джеймз Кагни!

— Почакай — каза той. — Те са твърде малки, за да им поставяме лица на възрастни.

Направих компромис:

— Направи ги да изглеждат така, сякаш когато пораснат, ще приличат на тези двама мъже.

Той разгръщаше „Илюстрованите биографии“, те внезапно породиха интерес у него.

— А-а, тук има снимки, които показват как са изглеждали на млади години.

— Сега вече го схвана — казах аз.

Той слагаше превръзки на нараненото момче.

— Трябваше да го доведеш тук по-рано. Някой го е фраснал.

— Блъсна се в едно дърво — казах.

— Няма значение — каза Прахд. — Така или иначе, структурата на костта трябвала бъде променена.

— Можеш ли да го направиш?

— О, да. Може би ще е необходима някаква генетична промяна, някаква реорганизация на пигментите. Малко е дълго, но не е никак трудно.

— Колко време? — запитах.

— Докато започне заплащането ми?

— Докато бъдат готови и оздравели — поправих го.

Той обмисли много внимателно. После каза:

— Ще трае, докато започне заплащането ми.

— Целулогически! — прогърмях към него. — Колко време?

Той се почеса по бузата. Изглежда правеше някакви изчисления.

— Една седмица, ако заплащането ми започне веднага след това.

— Една седмица! — изръмжах аз.

— По-бързо от това не може да стане. Проваляха се плановете ми. Как можех да удържам атаките една седмица? Трябваше да измисля нещо.

— Добре. Една седмица.

— И заплащането ми започва?

— Свърши перфектно тая работа и заплащане т ти ще започне!

— А-а — каза той. Отиде и вдигна двете момченца. Постави ги в отделни килии с максимални мерки за сигурност. Започна да отлепя лепенката на едното.

Тръгнах си.

Пищенето проглуши ушите ми. По някакъв начин трябваше да мина над тази пропаст. Една седмица отлагане! Нещо. Щях да измисля нещо!

Самоувереността ми се връщаше след толкова много жестоки удари.

Моят ид 6 6 Термин, използван от Фройд, за обозначаване на неосъзнатите импулси — Б. пр. беше смачкан до много ниска степен на егото ми. Точният момент на съживяване беше настъпил с онази велика идея за момченцата.

Първоначалната ми идея беше просто да се излекува момчето и да се възстанови в ново състояние. Но тази банална и лишена от въображение идея бе отстъпила пред яростната атака на истинското Вдъхновение. В момента, в който бях видял онези снимки, целите нацапани с червило, истинският ми гений се беше проявил.

Какъв подарък! Едното момче прилича на Рудолф Валентино, а другото — на Джеймз Кагни! Иместо плоски, безинтересни, двуизмерни фотографии, тя можеше да си има тия двамата и да си ги сложи на етажерката така, както се прави с всяка друга дрънкулка. Човек можеше да им се възхищава ш време на време, да ги почиства от праха и иначе да забрави за тях.

Как ще се възхити тя от мен! И вече ще прави каквото кажа!

Забавянето беше, разбира се, малко рисковано. По при условие, че моят ид преследваше егото ми към нови върховни постижения, това изглеждаше детска играчка.

Планирах всичко внимателно. Невидимият убиец беше част от екипажа на базата — това беше сигурно. Следователно трябваше да постигна голям обхват, така че който и да е той, да знае, че действам.

Където и да ходех, щях да повишавам глас от време на време и да изкрещявам колко усилено действам. Но това можеше да продължи само известно впеме: гърлото ми започваше да преграква.

На другия ден се събудих със страхотен план. Облякох се и направих списък на всички от базата. После преминах към разследване на всеки един от тях.

Конспирацията беше да ги разпитвам но такъв начин, че всеки един да разбере колко съм активен и отдаден на работата си. Знаех, че хората споделят помежду си и мълвата ще се разпространи. Така можех да запълня поне три дни с работа.