Л. Хабърд - Врагът отвътре

Не изчаках отговора му. Той беше безполезен. Беше оплескал цялата работа — оставил е офиса в Ню Йорк без хора. Грешката е негова!

Понесох се обратно по тунела.

Летях из стаята си на кръгове.

Карагъоз беше в двора. Изтичах навън и го попитах дали Утанч все още е жива.

Той се опита да ми отговори, но не можах да изчакам. Вдигнах глава и извиках:

— Всичко ще се оправи!

Карагьоз ме гледаше много странно. Каза:

— Прислужникът току-що изнесе чиниите от обяда й и тя беше добре.

— Не се гърчеше от отрова на пода? — запитах го. Той ме погледна и поклати глава. Някак тъжно, стори ми се. Никаква помощ от него.

Хукнах към стаята си.

Не можех да мисля. Крачех. И тогава поумнях. Взех една чанта с ръчни гранати от шкафчето си и излязох на двора. Седнах в един плетен стол. Ще седя там цяла нош и ако чуя и най-малкия шум от някого, който се опитва да се вмъкне при Утанч, ще му дам да разбере.

Ставна доста студено с напредването на нощта във въздуха се усещаше дъхът на идващата зима.

Това ме охлади.

Освен това си дадох сметка, че не бих могъл да седя там всяка нощ месеци наред. Беше твърде студено.

Тъкмо бях задрямал, когато с проблясък ми хрумна, напълно и изцяло, как да спра Хелър. Цял план!

Липсваха няколко маловажни подробности, но те можеха да бъдат запълнени с времето.

Ще отида в Ню Йорк, лично, самият аз.

Ще разваля работата на Хелър, като мобилизирам възможно най-мощните му опоненти.

Я чакай!

Не смеех да оставя Утанч тук!

Ще я взема със себе си!

Още един час треперене.

Задрямах отново.

Събудих се с проблясък на вдъхновение!

Знаех как точно да накарам Утанч да дойде с мен.

Големите извънредни положения могат да измъкнат някои обемни идеи!

На дневна светлина и с персонала наоколо имаше по-малък риск да бъде нападната. Легнах на пода в стаята си, като оставих вратата леко открехната, така че да виждам вътрешния двор и външната врата.

Очертаваше ми се дълго чакане и трябва да съм шдрямал. Шумът от потегляща кола ме събуди.

Утанч! Както и предполагах, страхът й се беше и изпарил и тя отиваше в града. Съдейки по слънцето, Трябваше да е около десет часа. Обикновено тя от-състваше около два часа. Сега беше моментът!

Онези две „бибип“ момченца ще са сами! И аз ще се оправя с тях веднъж завинаги.

Знаех, че са опасни. Едното от тях можеше да има оръжие. Този път не ги подцених. Не трябваше да се провалям.

При предишното си посещение на Земя от една заложна къща бях купил „Колт Магнум Миротворец 44“ за единична стрелба. Беше огромен пистолет, способен да ти счупи китката. Заредих го.

Бях се сдобил и с „Манлихер Сафари 458“. Беше за лов на слонове, с двойна цев, като цевите бяха една под друга. Бяха толкова широки, че когато човек погледнеше в тях, имаше усещането, че може да падне вътре, без да се докосва до стените им. Заредих я.

Мелахат береше цветя в двора. Приближих се до нея откъм гърба и пъхнах дулото на пушката за слонове под брадичката й. Когато се свести, й изсъсках:

— Ще отвориш онази врата и ще ме вкараш в стаята на Утанч.

Беше бяла като платно. Не помръдваше, очите й — фиксирани върху дулото. Кръстосани.

— Ако не го направиш — скръцнах със зъби, — ще гръмна целия персонал.

Тя достойно се справи с положението, макар и леко треперейки. С мен съвсем наблизо и пушката за слонове до брадичката си, след два опита тя намери гласа си.

Провикна се:

— Момчета! На тръгване Утанч каза, че трябва да получите подаръка си, за да се забавлявате, докато я няма.

Тишина.

После мъничък, писклив гласец:

— Какъв е той?

Ръгване с пушката за слонове.

— Отворете вратите, за да видите.

Любопитството победи. Звук от вдигане на вътрешното резе. Завъртане в ключалката. Скърцане на панти при открехването на вратата. ТРЯС! Проникнах в онази стая като Нюйоркската тактическа полиция!

Момченцето на вратата се търколи като топка през стаята. Другото седеше в леглото, а лицето му беше опаковано в превръзки. Започна да пищи.

Държах слонската пушка срещу това, което беше на пода. Измъкнах 44-калибровия „Колт Магнум“ и го насочих към другото в леглото.

— Застани до онази стена! — заповядах. — С гръб. Сложи дланите на стената!

Потърсиха помощ от Мелахат. Тя се беше просна на на прага в смъртен припадък.

Двете момчета правеха каквото им се каже, макар и да трепереха и плачеха, а едното беше започнало да хълца.

Обискирах ги. Бях готов да ги ритна с крак, ако се опитат да направят нещо грубо. Бяха чисти. Това не беше странно, тъй като бяха само по панталонки. Поех дъх на облекчение. Дотук добре.