Л. Хабърд - Врагът отвътре

Намерих гласа си.

— Ела с мен — казах и го поведох по пътя към спалнята.

После станах даже още по-хитър:

— Искаш ли преди това да пийнеш нещо? Малко скоч?

— Не се докосвам до него — каза той. — „Бибипаните“ язви.

Е, опитай пак, имаха навик да казват старите ми професори.

Ако все още не си мъртъв, винаги има малък шанс да не се затриеш веднага.

Заведох го в спалнята си. Настаних го да седне на един стол. Обмислях идеята да отида в тайната стая, да стъпя на подовата платка, да завъртя крак и да събера целия състав в хангара. Но веднага се сетих, че ще идат в хангара, а не тук, където имах нужда от тях. Опитах с хитрост. Казах:

— Разбрах, че Утанч те е наела като телохранител.

— Да — изгрухтя той.

— Тази страна е доста дива. Квалифициран ли си? Как уби Тавилотврат?

Засмя се кратко, като лай.

— Детска играчка. Когато ония двама „бибипци“ ме заведоха в оная „бибипана“ стая, аз отивам и си казвам: „Това е нагласено за някакъв «бибипан» удар“. Схващаш ли? Точно това казах — „Нагласено за някакъв «бибипан» удар“. Разбираш ли?

Разбрах. Това беше заплаха.

— Значи, когато ме сложиха в „бибипаното“ легло, си казах: „Някой «бибипан» «бибипец» ще дойде тук след секунда, за да ме затрие“. Веднага щом ония двама „бибипци“ си тръгнаха, просто навих одеялото, сякаш беше тяло, и се заврях под леглото. Детска играчка… Няколко минути по-късно щях да съм „бибипан“, ако грешах. „Бибипецът“ влиза тихо през прозореца. Отива с котешки стъпки до „бибипаното“ легло. В ръката си носи „бибипана“ кама. Освен това носи този леопард в кобур до „бибипания“ си ляв крак… Ръга камата в „бибипаното“ кълбо от одеялото, сякаш е „бибипски“ разстроен. И аз просто се протегнах и сграбчих „бибипания“ му „леопард“ от „бибипания“ му крак… Преди да успее да се наведе и да види какво има под „бибипаното“ легло, му прострелях „бибипания“ ляв крак. После падна, така че му пръснах чатала… Той нямаше кой знае какво „бибипано“ намерение да убива някого точно в този момент, тъй че излязох изпод „бибипаното“ легло. Видях, че има граната, аз я взех и макар че беше „бибипски“ голям риск да стреляш в близост до „бибипаното“ нещо — избухват, — хакнах един куршум в одеялото, изтрих отпечатъците от „бибипания“ пистолет и го поставих обратно в „бибипаната“ му ръка, която беше спряла да се гърчи… Претърсих го за „бибипаните“ му пари и намерих четири допълнителни пълнителя. Потопих „леопарда“ с пълнителите в „бибипаното“ тоалетно казанче… „Бибипаната“ полиция дойде. Мислеха, че онзи приятел се е опитал да използва бомба и тя е избухнала твърде „бибипски“ бързо. Но като разбраха, че съм американец, ме хвърлиха в пандиза… Като някой „бибипан“ глупак им прогърмях ушите за „бибипания“ американски консул и той дойде на другия ден и помоли да ме оставят да живея, но те го пратиха по дяволите да се „бибипа“ отзад. И това е последният „бибипан“ път, в който викам американски консул. Взе ми всичките мангизи… Значи, върнах се в хотела на другия ден и измъкнах „леопарда“ от тоалетното казанче.

Остана дълбоко замислен за момент.

— Смътно си спомням, че в един от кошмарите си виках американски консул. Аз съм тъп „бибипец“. Но усещам, че съм някак по-отворен в бизнеса напоследък. Изглежда знам от само себе си какво да правя. Което ме доведе и при теб.

— Секунда само — казах аз. — Изглеждаш квалифициран. Но това е една доста дива страна. Ако ще бъдеш телохранител, имаш нужда от това.

Бях оставил един хипношлем отвън. Взех го. Сложих го на главата му и завъртях ключа. Предната лампичка светна ярко.

Почаках.

Той просто си седеше там.

Чаках очите му да светнат и да се затворят.

Той просто си седеше там.

Напълно буден!

— По дяволите — каза той, — нямам нужда от шлем. — Посегна нагоре и го свали. — А и не изглежда да е противокуршумен. — Сложи го в скута си.

Небеса! Не действаше! Щитът не действаше.

Посегнах и го взех. Размислях на бързи обороти. До мен седеше един хипнообучен от Апарата наемен убиец!

— Имам странното усещане — каза той, — че ми е писано да видя бибипания главатар в Турция и ми казват, че това си ти. Имам бибипаното тъпо чувство, че имаш някаква работа за мен.

Спрелият ми дъх изхриптя навън. Ето значи какво му бяха казали под хипноза, след като е бил хипнообучен!

— Дамата, дето е с теб тук — как се казва, Утанч? Смешно име. Както и да е, тя ми предложи работа. Но не ми се струва, че трябва да се захващам с това и няма да е за постоянно… Само преди няколко минути потеглихме по „бибипания“ път към града. И тя ми каза колко се страхувала от всички чужденци в града през последните няколко дни, но не искала да се разправя с оръжие. И после ме помоли…