Л. Хабърд - Врагът отвътре

— Аз не мога да си мърдам ушите — каза Флип.

— Точно така — отвърнах. — Така шлемът би действал върху теб, но тъй като аз МОГА да си мърдам ушите, не би действал върху МЕН.

— Не може да бъде направено — каза той. — Не и с наличната техника. Няма ключове, които се задействат от мърдане на ушите.

— Нито дори с част от ухото? — попитах умоляващо.

Той видя, че съм много отчаян. Замисли се. После погледна краткото упътване, което четох.

— Хм — изпухтя той презрително, — съкратено упътване за оператори. Не върши работа.

Посегна към дъното на кашона и измъкна едни огромно, дебело упътване, което можеше да ти счу пи ръцете: „Упътване за техници: проектиране, теория, поддръжка и поправка“. След секунда вече беше погълнат в огромни, разположени нашироко схеми.

— Аха! — каза Флип. — Верига с много разклонения, многопосочно въвеждане на информация и паралелно включване. — Той постави пръст върху нея с театрален жест. — Точно тук!

Седях обнадежден.

Той погледна в шлема. Разви един малък капак и надникна вътре.

— Това са части на производителната компания „Йипий-Зип“. Имаш късмет. Те са стандартни при компютрите. От техните материали имаме с тонове.

— Можеш ли да направиш нещо? — попитах, останал без дъх.

— Ако поставя прекъсвач на взаимната приближеност в тази верига точно тук и ако той бъде задействан, предната лампичка ще светва, но шлемът ще остава незадействан и няма да протичат вълни.

Макар че схемата беше огромна, частта, която той сочеше — както и всички детайли в нея — не беше по-голяма от нокътя на палеца ми. Казах:

— Обаче аз не мога да вкарам върха на ухото си там. Би било твърде рисковано.

— Не, не, не. Прекъсвачите на взаимната приближеност са в две части. Използват ги в космически кораби. Когато един кораб се приближи твърде много до друг, той задейства превключвател в компютрите на другия и го отклонява в безопасна посока.

— Не разбирам.

— Виж сега, слагам Част А от ключа във веригата на шлема. Човекът, на когото той не трябва да действа, носи Част Б в косата си. Когато се доближат, Част Б взаимодейства с Част А и шлемът не работи, но изглежда така, сякаш работи. — Той видя, че не схващам. — Ще донеса няколко — каза и хукна навън.

След около десет минути се върна през тунела. Носеше шестнайсет кашона. Бяха малки, но тежки.

— Човек не може да носи толкова голямо нещо в косата си — запротестирах аз.

Той се разсмя. Отвори кашона. Вътре имаше две малки оловни кутии, всяка маркирана различно.

— Тази — каза Флип, — отива в шлема. А тази се слага в косата.

— Ще се виждат! — възпротивих се аз.

— Не, не, не — отвърна той. — Не разбираш. — Отвори кутията, предназначена за шлема. В нея, вни мателно закрепена с мънички зъбци, стоеше най дребната частичка, която бях виждал наскоро. Той отвори другата кутия. Същото нещо. — Мини-микро компоненти за верига — каза.

— Но за какво са тежките оловни кутии? — попитах аз. — Радиоактивни ли са?

— О, не, не, не — отвърна Флип. — Ако ги съхраняваш в склада за части без такива предпазители, те активират другите компоненти около себе си. Компютрите, които съдържат такива части, няма да работят. Компютърното поле ги регистрира и отчита единствено сблъсък! Затова поставят комплектите в предпазни кутии.

Той веднага се захвана за работа. Постави в шлема частта, която беше за него. Работата беше много фина и се вършеше с огромна лупа и малък комплект шипове и резачки, които се нагласяха спрямо болтовете. Всъщност, това никога нямаше да бъде уловено! Все едно че си имаш работа с молекули.

Отне му доста време. Най-сетне свърши.

— Сега ще ти покажа — каза той.

Постави шлема на един стол. Сложи един от многобройните си измерватели под него. Включи го. Измервателят полудя. Щитът наистина излъчваше!

Побиха ме тръпки.

След това Флип отвори малката оловна кутия, постави миниатюрната частица на стола. Измервателят не помръдна. Предната лампичка на шлема светеше ярко. Натисна ключа на шлема няколко пъти. Лампичката светваше и изгасваше, но измервателят не показваше нищо. После Флип върна малката частица в оловната й кутия, включи шлема и измервателят полудя!

Мислех усилено през цялото време. Знаех какво те трябва да направя. Освен това знаех и какво ще трябва да направя с Флип. Тайната трябваше да бъде запазена.

— Направи същото и с останалите! — казах.

Той се захвана за работа с доволно изражение. Аз дремнах и почетох малко комикси. Денят вървеше към края си.