Л. Хабърд - Врагът отвътре

Всичко, носено от тази вълна — от записана лента или пряка реч към човека, върху когото е поставен шлем — се приемаше от него като негова собствена мисъл и се задържаше. По този начин хипнозата имаше стопроцентов ефект.

Подложените бяха под пълното въздействие на шлема. С него човек можеше да прави всичко, което се постига с хипноза. Главното му приложение обаче беше при ускорено обучение. Всяко умение или език… Бях овладял езици точно с такъв шлем при Крек…

Потръпнах от ужас, като си спомних изведнъж за кошмарното време, след като Крек ми постави шлем и ми каза, че ще ми стане зле, ако нараня Хелър! Каква агония!

Изпуснах упътването, сякаш от него бълваше огън!

Тези шлемове бяха ОПАСНИ!

Бях наредил Крек да пристигне.

Да предположим, че тя постави друг шлем върху мен! Мисълта беше толкова ужасна, че почти избягах от стаята, за да се отдалеча от шлемовете.

Спрях се навреме. Не трябва да излизам на онази морава!

Накарах се да седна в срещуположната част на стаята. Трябваше да помисля.

Може би трябва да ги унищожа. Можех да си на бавя дезинтегратор от работилниците в хангара. Не, чакай! Тези шлемове са ценни.

Мога да ги използвам, за да прелъстя което момиче си поискам.

Мога да накарам персонала да се кланя и угодничи всеки път, когато се появявам. Мога да накарам Утанч да ме обича и това беше важното.

Ами да. Мога и да изтрия наученото от Гунсалмо Силва, и да го накарам да приеме идеята, че от него имат нужда на Северния полюс.

Под леда.

Не, не трябва да унищожавам тези шлемове. Може би никога няма да успея да се измъкна от тази стая, освен ако не ги използвам. Гунсалмо беше убил Тавилотврат. Обучен от Апарата, може би щеше да сгащи и мен, каквото и да направех.

Очевидно верният отговор беше да го ударя с паралитична стреличка, да му поставя шлем и да го изпратя да копае тунели в леда.

Добре.

Но при никакви обстоятелства не исках да поемам какъвто и да било риск на МЕН да ми бъде поставен шлем от Крек или някой друг!

Събрах толкова кураж, колкото да разгледам един шлем още веднъж. Отпред имаше малка лампичка, която показваше, че е включен.

Я чакай! Тази лампичка не беше част от веригата на мозъчните вълни.

БЛЕСТЯЩА ИДЕЯ!

Мога да излизам от тази стая през двора, да прелъстявам всяко момиче, което поискам, да карам хората да ми се кланят, а Утанч — да ме обича предано!

Без никакъв риск за самия мен!

По комуникационната система към хангара повиках техника, който беше монтирал новата алармена инсталация за спешни случаи. След малко той се появи по тунела от хангара. Беше наперен и самоуверен тип, един малък лилипут на име Флип от Уиго, една от планетите на Волтар. Никой никога не бе успял да го накара да си среше косата в Земен стил: тя стърчеше нагоре в две спирали като антени-близнаци.

— Алармената система не работи? — попита той.

Накарах го да седне. Подадох му хипношлема и кутията, в която беше.

— Съществува сериозна заплаха — казах. — Тези пристигнаха наскоро с „Бликсо“. Действат върху всекиго.

Той разгледа хипношлема. Да разчиташ на техници. Никога не поглеждат нещо отвън. Моментално започна да го разглежда отвътре и да го човърка. После спря.

— Ако работи, защо трябва да го поправям?

— Ти не разбираш — казах търпеливо. — Има още Шестнайсет. Искам така да се настроят, че да работят само когато аз пожелая. Искам да стане така, че при НЯКОИ хора само да изглежда, че работят, а Всъщност въобще да не действат.

Той затършува из шлема.

— Ами това е лесна работа. Лампичката отпред, Която показва на оператора, че шлемът работи, не е част от главната верига. Тя може да работи отделно.

Така че ще й поставим един превключвател и тя ще може да свети, без да е включена главната верига.

— Нещата са по-сложни — казах аз. — Искам операторът да включва шлема и да вярва, че работи, но шлемът да действа на едни хора, а на други — не. Значи, мислех си, дали не можеш да поставиш някакъв таен превключвател, който да се изключва само от този, върху чиято глава е шлемът. Това ще разреши проблема.

— О-о, искаш да кажеш, че човекът с шлема трябва да може да го изключва, докато операторът си мисли, че той е още включен. Така ли?

— Точно така. Сега, мислех си, че само много малко хора могат да си мърдат ушите. Аз мога. Просто имам талант за това. Така че, ако операторът ми постави шлема и аз си размърдам ушите — да кажем три пъти — шлемът да се изключи, а операто рът да си мисли, че той все още е включен.