Л. Хабърд - Врагът отвътре

Изтощен от бъхтенето с подпечатването, се върнах в леглото и се наспах като знаменит праведник.

Беше почти десет на другата сутрин, когато се разбудих напълно отпочинал. Изтягах се над закуската си в стаята, а когато сервитьорът си отиде, реших да се поразходя из парка.

Не очаквах нищо. Настроението ми беше оптимистично. Погледнах от вътрешния двор към късчето небе отгоре и видях, че беше хубав есенен ден.

Портата между вътрешния двор и парка беше затворена. В нея имаше малка вратичка — римляните са били предпазливи хора. Повече по навик, отколкото от страх, погледнах през през нея, преди да отворя портата към парка. Замръзнах!

Седеше си на тревата! Седеше си на тревата и си подхвърляше нещо във въздуха! Седеше си на тревата самият Гунсалмо Силва!

Дръпнах се назад!

Светът около мен се превъртя с главата надолу!

Какво нравеше ТОЙ там? Та нали трябваше да е МЪРТЪВ!

Надникнах предпазливо. Не беше ме видял. Просто си седеше там и си подхвърляше нещо. Но какво точно? Беше около 14 инча дълго, тънко, черно.

Рязана пушка! Мисля, че американските гангстери ги наричат „леопард“. Режат им цевта, режат им и приклада и остава нещо като пистолет. Обаче какъв ужасен пистолет! Двуцевен, 12-калибров, гладкоцевен! Би могъл да ти направи дупка, през която спокойно да скочи куче!

Какво правеше той тук?

Можеше да се направи само едно заключение. Той знае, че съм го надушил и е дошъл тук, за да ме убие!

Зарязах зсякаква мисъл за разходка!

Тихомълком се оттеглих в стаята си.

Затворих и спуснах и двете резета на вратата на спалнята си.

Отворих коридора към кабинета на Фахт и хукнах да тичам, колкото ми държат силите.

Останал без дъх, се втурнах при Фахт.

— Има някакъв мъж в предния ми двор — казах без каквото и да било предисловие.

Фахт бей преглеждаше някакви счетоводни сметки. Уморено вдигна поглед.

— Вероятно е част от бъркотията с американския консул — Видя, че не разбирам. — Стрелбата — поясни той. — Онзи, за когото ти намерихме алиби. Всичко беше много спокойно преди ти да дойдеш.

— Какъв американски консул? — изкрещях му.

— Не знаеш ли за американските консули? Те имат две основни задължения. Едното е да предявяват искания за телата на мъртвите американци. Другото е да защитават живите американци от местното правосъдие и да направят всичко възможно да попаднат в някой чуждестранен затвор, който им е под ръка. И, разбира се, имат и тайното задължение да ръководят ЦРУ.

— Какво става? — изпищях аз.

— Няма смисъл да се правиш, че не разбираш — отвърна той. — Преди два дни имаше стрелба в един от местните хотели. Един мъж на име Джими Каишката Тавилотврат влязъл в някаква стая и бил направен на решето. Друг мъж на име Гунсалмо Силва бил арестуван. Той е по следите ни, Грис. Силва дойде с „Бликсо“ и ти знаеш това. Ти ни нареди да го закараме в онзи хотел и ние го сторихме. Лично той уби Тавилотврат.

— Какво се случи? — запитах умоляващо.

— Полицията арестува този Силва и го хвърли в пандиза. Американският консул в Анкара дойде тук да предяви претенции към тялото и да го изпрати с някой кораб у дома. Силва чу, че американският консул е в града и настоя да го види, като заяви, че е американски гражданин. Ние се изплашихме, че ще задържат Силва и вероятно ще го разпитат, но това не стана. Американският консул удостовери, че Силва е американски поданик и, разбира се, те настояха съдът да го изпрати в затвора на хляб и вода. Но местната полиция каза, че било при самозащита и пуснаха Силва. Не обичат чуждестранна намеса. Консулът ужасно се разгневи заради липсата на международно сътрудничество, но си тръгна със сутрешния самолет с тялото на Тавилотврат. Сега разбираш ли? — Всъщност не го интересуваше. — Ако мъжът на моравата ти отпред е набит, много мускулест, с тъмна коса, тъмни очи и мургава кожа, то това е Гунсалмо Силва. Но всичко е уредено. — Погледна ме с пронизващи очи. — Как така винаги се появяват неприятност там, където си бил и как така винаги се появяваш си закъснение, когато вече всичко е уредено?

Уредено?

— Вси светии, какво имаш предвид с „уредено“? Той седи отпред на моравата с рязана пушка!

— О-О, я стига! — каза Фахт бей. — Подробности, подробности.

Разбрах, че от него няма да получа никаква помощ. Обърнах се да изляза и се кълна, че го чух ли казва под носа си:

— Желая му успех.

Но в този момент бях твърде разтреперан, за ли го взема под внимание.

Минах обратно но целия дълъг, дълъг тунел и се върнах в стаята си.