Л. Хабърд - Врагът отвътре

Видях, че Флип се захващаше с последния шлем. Беше по залез.

Първоначалният ми план беше когато той свърши, да се направя, че искам да бъде изпробвана илюзията за връх на планината и да го бутна оттам. Но Фахт бей беше толкова чувствителен тия дни.

Един мъртъв техник, разпръснат на парчета по целия под на хангара, можеше освен това да възбуди апетитите на пилотите-убийци — преди време искаха да убиват техниците.

Не, вече имах по-добър план. Извиних се и отидох в спалнята. Затворих вратата. Извън погледа и слуха му измъкнах едно заиисващо устройство от килера. Разучих по упътването как да направя хипнолента.

Направих запис. Издиктувах:

— Когато свършиш с хипношлемовете, ще забравиш всичко за тях, както и това, че са били в моята стая. Ще забравиш, че си ги променил. Ще мислиш, че си бил повикан да поправиш алармената инсталация и че докато си бил тук, не си се занимавал с нищо друго. Когато махна шлема от главата ти, няма да виждаш и чувстваш нищо, докато не ти кажа „Благодаря!“. После ще ме попиташ дали алармената система е наред. Тогава ще бъдеш вече буден н нормален. Ще забравиш, че си чул този запис.

Върнах се в стаята, където той работеше. Носех лентата в джоба си. Филип довърши последния шлем.

— Всичко е готово — каза той.

Върна шлемовете в кутиите им, отнесе ги в килера и почисти всичко.

Аз върнах обратно последния шлем и една кутия с Част Б.

— Не сме направили тест — казах.

— За това се гледа измервателят.

— Аз не разбирам от измерватели. Пробите трябва да са на живо. Имаш ли нещо против?

— Не, разбира се, давай — каза Флип. — Но ако не работи, космическите кораби би трябвало да се блъскат постоянно наоколо. На тези неща може да се разчита.

Отворих оловната кутия на Част Б. Взех малката частица и я поставих в косата му. Сложих шлема на главата му. Включих.

Филип изгасна като лампа! Това, което бях поставил в косата му, бе една прашинка! Истинската Част Б се намираше в една оловна кутия в другата стая!

Пъхнах записаната лента в отвора на шлема. Влезе веднага, както и трябваше да стане.

Свалих шлема от главата му. Той просто си седеше със затворени очи. Извадих прашинката от косата му.

Изнесох шлема и оловната кутия от стаята. Затворих килера. Върнах се и сложих няколко от инструментите му до секретната пластинка на пода в тайния офис, където той беше работил.

Всичко беше готово. Казах:

— Благодаря.

Той ме погледна, очите му все още някак светеха, и каза:

— Алармената система наред ли е?

— Много съм благодарен, че дойде да я оправиш отвърнах аз.

— Да-а — каза Филип и изглеждаше съвсем нормален, — всъщност не се беше повредила сериозно. Трябва да стъпите върху подовата пластина много здраво и да завъртите крака си, за да изключите алармата в хангара. Просто помнете това.

Той събра инструментите си и си замина с тананикане. Бях откраднал един от пробните му измерватели. Отидох и взех един шлем. Взех и една истинска Част Б. Извадих я от оловната кутия. Поставих я под шлема. Включих го.

Измервателят беше МЪРТЪВ!

Ура-а! Е, сега вече нещата ще бъдат в мои ръце!

Много скоро ще мога да съблазнявам всяко момиче, да карам целия персонал да се кланя, като ме види, дори ще мога да накарам някого да обере банка за мен. Ще мога да изтрия паметта на Силва. Но най-вече ще мога да заповядам на Утанч да ме обича и да дойде в леглото ми!

Трябваше обаче да свърша още едно нещо.

Написах набързо една бележка. Сложих й печат, за да изглежда по-официална.

Извадих един „Колт 45“ и се уверих, че е зареден в случай, че се натъкна на Силва — което със сигурност нямах намерение да нравя.

Радостно полетях по коридора към офиса на Фахт бей. Зарадвах се, че не беше там. Добрах се да телефона му и позвъних на таксиметровия шофьор. Имах проблем с намирането му, но след три позвънявания из града успях. Беше в някакъв бар и играе ше хазарт. Каза, че малко губел и първо искал да си навакса. Аз бях много търпелив. Каза, че ще дойде след малко.

Влезе съпругата на Фахт бей, видя ме и излезе забързано.

Фахт бей дойде най-сетне. Не исках да го виждам. И той не искаше да ме вижда. Личеше си. Седна. Погледна ме.

— Тия кражби на хероин продължават — започна той.

— Защо го казваш на мен?

— Сигурен ли си, че не разбираш? — По начина, по който ме гледаше, разбрах, че мисли, че аз го вземам!

— По-добре е да имаш малко повече респект — казах му с леден тон. О-о, щеше да ми падне. Той беше един от първите кандидати за онези хипношлемове.