Хенри Хагард - Тя

Знаеш ли как съм попаднала в тази странна страна, Каликрат!… Друг път ще ти разкажа… Бях чувала за мъдрия философ и дойдох при него. Знаеш ли, очаровах отшелника с хубостта и мъдростта си, съумях да го удивя с езиците си; гой ме доведе в пещерата и ми показа Огъня на живота.

От Нут научих за чудния дух на света и той ми откри много тайни. Нут бе много мъдър и неговото въздържание, чистотата му, съзерцателният му ум, бяха открехнали завесата, която скрива много велики истини от човешките очи.

След няколко дни срещнах теб, Каликрат, и за първи път в живота си разбрах какво нещо е любовта. Пристигнахме заедно с египтянката, която не искаше да се отделя от теб и намерихме Нут мъртъв. Той лежеше на земята и бялата му брада го покриваше като дреха!

Аеша посочи мястото. Аз се наведох, плъзнах ръка по пода и пръстите ми докоснаха нещо твърдо. Това бе човешки пожълтял зъб, вдигнах го и го показах на Аеша. Тя се засмя.

— Да — каза тя. — Това сигурно е негов зъб. Това е всичко, останало от Нут и неговата мъдрост… Той обаче умееше да управлява висшите сили на природата!

И така: Нут бе мъртъв и ние отидохме там, където искам да ви заведа сега. Като се окуражавах сама, застанах сред пламъка! Непознат за вас живот се вля в жилите ми. Излязох от огъня непокътната и прекрасна. Протегнах към теб ръце, Каликрат, а ти, ослепен от моята хубост, скри очите си в гърдите на Аменартас. Страшна ярост ме обзе; навярно бях обезумяла, измъкнах твоя ханджар и с него те промуших; ти падна и умря пред краката ми. Тогава и не> подозирах, че притежавам силата да убивам само с погледа си!

Когато умря, плаках искрено за теб. Толкова дълго плаках за теб и толкова страдах, че ако бих била обикновена жена, сърцето ми навярно щеше да се пръсне! Тя, хитрата египтянка, ме прокле в името на всичките си богове, в името на Озирис и Изида; върху мен паднаха злото и нещастията. И сега още виждам нейното мрачно лице, но тя не можеше да ми навреди! Не се опитах да я убия, бях забравила всичко; ние заедно те изнесохме от тук! После я изпратих да си отиде; Навярно е родила син и е написала ония редове, които те доведоха при мен, нейната съперница и твоята убийца] Ето какво исках да ти разкажа, моя любов!

Аз нищо не скрих от теб! Почакай още малко, преди изпитанието! Сега ние се намираме пред смъртта, защото животът и смъртта са неделими; кой знае какво може да се случи. Аз съм жена, а не пророчица и не умея да чета в бъдещето. Но ето какво научих от мъдрия Нут. Моят живот може да продължи и да бъде блестящ. Сега, преди да отидем там, ми кажи, Каликрат, кажи ми истината: прости ли ми и обичаш ли ме с цялото си сърце? Извърших много злини… убих девойката, която те обичаше и която умря за своята любов, но тя не искаше да ми се подчини; тя ме разгневи, предсказвайки ми нещастия и аз не можех да направя друго.

Млъкна. Безкрайно дълбоката нежност, която звучеше в гласа й, искрено ме развълнува.

Лео беше покъртен. Той беше очарован, въпреки волята си, омаян като птица от змия и после ми каза, че наистина обикнал това странно и чудно създание.

Уви! Аз също я обичах.

Видях как очите на Лео се напълниха със сълзи.

Той тихо се приближи до нея и като я хвана за ръка, нежно я погледна.

— Аеша, обичам те с цялото си сърце — каза той. — Колкото мога, ти прощавам смъртта на Устана. Другото — не е моя работа… Аз нищо не помня.

— Сега — каза Аеша, — когато моят господар с царска щедрост ми прости и ме обсипа с даровете на своята любов, аз съм щастлива!

Тя хвана ръката на Лео, сложи я върху прекрасната си глава, наведе се пред него и коленете й докоснаха земята.

— В знак на покорност ти се покланям доземи, господарю!… Сега, в името на Вечния Дух, от когото всичко изхожда и при когото всичко се връща, кълна се в този свещен за мене час, че ще напусна пътя на злото и ще се стремя само към добро!

И тъй, аз се заклех и ти, Холи, беше свидетел на моята клетва. Тук ние се венчахме, съпруже мой, под този мрачен сватбен балдахин. Вятърът чу нашите брачни обети, той ще ги разнесе по целия свят. Вместо сватбен подарък, ще ти подаря хубост, дълъг живот, неизмерима мъдрост и богатство! Земните величия ще се влачат в краката ти, а жените няма да снемат очи от лицето ти! Цялата земна мъдрост ще бъде нищожна пред твоята. Ти ще четеш в сърцата на хората като е отворена книга. Като древен египетски сфинкс, загадъчно ще гледаш този свят и ще се смееш над него с величаво и тайнствено мълчание!

Аеша взе една от лампите и отиде в края на стаята, където спря.