Ървинг Уолъс - Документът „R“

Колинс кимна леко.

— Основанията ти да настояваш за уволнението на директора Тайнън… Крис, нека се опитаме да бъдем възможно най-обективни. Познаваш законите по-добре от всеки друг, ти си юрист номер едно в нашата страна. Знаеш, че докато не докажеш вината му, всеки човек е невинен. Теории, приказки, внушения, подозрения, слухове, изводи не са улики или неопровержими доказателства. Твоите улики са изтъкани от приказки, а не от факти.

Колинс понечи да се намеси, но президентът вдигна и двете си ръце.

— Изчакай, Крис, нека продължа. Нека кажа каквото имам наум. Какви директни обвинения повдигаш срещу директора Тайнън? Нека ги разгледаме. Обвиняваш Тайнън в подправяне на криминалните статистики от Калифорния. Можеш ли наистина да го докажеш? Обвиняваш го, че строи концентрационни лагери в страната ни. Можеш ли да го докажеш? Може ли да ми покажеш предприятието, строящо тези лагери? Можеш ли да ми докажеш, че постройките са предназначени за несъгласните с нас? Обвиняваш Тайнън, че е извършил сделка с Редънбоу, че го е освободил от Люисбърг и му е прикачил друга самоличност. Можеш ли да го докажеш? Можеш ли да докажеш, че сделката е била осъществена, че авторът й е Тайнън, че Редънбоу не е мъртъв, както обяви затворът? Обвиняваш Тайнън, че е разпоредил да бъдат дадени пари на убиеца на Мейнърд. Можеш ли да го докажеш? Както ти сам призна, не можеш, нали? Обвиняваш Тайнън, че ползува населението на някакъв град в Аризона като морски свинчета за 35-та поправка. Можеш ли да го докажеш? Известно е, че Тайнън разследваше този град, но можеш ли да докажеш, че вместо това той го е използувал е някакви зли намерения? Обвиняваш Тайнън, както професор Мориарти, в някакъв зловещ заговор, че е съставил някакъв план, наречен документът R. Можеш ли да го докажеш? Можеш ли да заявиш, че си го чул лично от полковник Бакстър? Можеш ли да докажеш, че такъв документ съществува? Или ако съществува, че е опасен? Можеш ли да ми кажеш какво представлява той и къде е?

Президентът Уодсуърт си пое за миг дъх и продължи:

— Крис, с какво друго разполагаш освен тази конструкция, сглобена от фантастични умувания и предположения? На основание тези обвинения без неопровержими доказателства ти искаш да уволня директора на ФБР, един от най-енергичните и популярни мъже у нас? Крис, да не си загубил ума си? Да уволня Тайнън? За какво? Твоята теза е невъзможна, Крис, невъзможна.

При последните думи Колинс се бе свил и се чувствуваше сразен. Той бе очаквал известни съмнения от президента, известни разногласия, но не и такова оскърбително нахвърляне върху неговото предложение. Отчаян, той направи опит да се съвземе.

— Доказателствата идват в различни форми. Зная, че мога да ви представя убедителни доказателства, стига да разполагам с време, но ние нямаме време. Най-напред махнете Тайнън от пътя ни, той е опасен. По-късно ще предоставим обвиненията срещу него. Заявявам ви според това, което съм чул и на което съм бил свидетел, Тайнън е готов да стори абсолютно всичко, за да премахне закона за гражданските права, да превърне поправката в закон, да разстрои нашата демокрация…

Лицето на президента стана леденостудено.

— Аз също желая поправката да стане действителност. Означава ли това, че искам да унищожа демокрацията ни?

— Не, разбира се, не, мистър президент. Не претендирам, че всеки, подкрепящ поправката, е против демократичното управление. Факт е, че и аз я подкрепях за известно време, даже излязох публично в нейна защита. В съзнанието на хората аз все още я поддържам. Никога не съм я отричал открито и нямам намерение да го правя, докато съм член на сегашната администрация. — Чертите на президента малко се смекчиха.

— Доволен съм да чуя това, Крис. Доволен съм, че имаш високо съзнание за лоялност.

— Аз съвсем сигурно притежавам такова съзнание, въпросът е има ли го и у Тайнън? Нещата обаче не стигат дотук. Въпросът е до съзнанието какво представлява демокрацията. Вие и аз знаем. Знае ли Тайнън? Ние никога не бихме злоупотребили с властта, дадена ни от 35-та поправка, но в ръцете на Тайнън…?

— Нямаш и най-дребното доказателство, че той ще тълкува закона по-различно от теб и мен.

— В светлината на всичко, разказано ви от мен, все още ли твърдите това? Дори ако не мога да докажа всичко, вие все пак трябва да приемете…

— Няма никаква полза, Крис — прекъсна го президентът и седна в креслото си, като показа, че слага край на разискванията. — Крис, съжалявам, но аз уважавам фактите. Давам ухо само на тях. В казаното от теб не откривам факти, подкрепящи твоята позиция. Не мога да видя достатъчно причини за освобождаването на Тайнън от длъжност. Направи усилие да видиш нещата от моя гледна точка. Репутацията на Тайнън като патриот е съвсем неопетнена. Да отстраня Тайнън въз основа на такива неубедителни улики, е все едно да обвиня Джордж Вашингтон за някаква безредица в страната или да хвърлим в затвора Барбара Фритче за подривна дейност. Да го уволня ще бъде лоша услуга към страната, а за мен политическо самоубийство. Хората имат вяра в него…