Ървинг Уолъс - Документът „R“

— А вие имате ли? — настоя Колинс. — Гласувате ли му доверие?

— Защо не. Никога не е изразявал несъгласие с мен. Винаги е бил един от най-достойните слуги на народа. Понякога е пипал малко по-твърдо и пристрастно, но това е било все за да изпълни по-добре задълженията си.

— Значи, държите за него и неговата 35-а поправка. Нищо няма да ви разубеди? Решен сте да вървите с него?

— Да — отвърна с равен глас президентът. — За мен друг път няма, Крис.

— Тогава и за мен няма друг път, мистър президент — и Колинс се изправи бавно. — Ако възнамерявате да задържите Тайнън, не можете да задържите мен. Нямам друг избор, освен да подам оставката си като главен прокурор. Ще се върна в кабинета си и ще напиша официалното писмо за оставка. След това ще използувам всеки час от оставащите двадесет и четири, за да се боря против поправката в Камарата на представителите на Калифорния. Не успея ли там, ще посветя цялото си останало време на битката в Калифорнийския сенат срещу поправката, ако това се наложи.

Колинс кимна учтиво с глава и се отправи към вратата, когато чу президентът да го вика по име. Спря се до вратата и погледна през рамо. Президентът беше просто изумен.

— Крис, преди да предприемеш нещо, за което после ще съжаляваш, добре е да го обмислиш два пъти. — Той се размърда неловко в креслото си. — Изживяваме критичен период и ние, и страната ни. Сега не е време да разлюшкваш лодката.

— Аз напускам лодката, мистър президент. Ще се удавя или ще доплувам със собствени сили. Приятен ден!

След тези думи той напусна Овалния кабинет.

Дълго след заминаването на Колинс президентът? Уодсуърт гледа втренчено вратата. Накрая вдигна телефона и позвъни на личната си секретарка.

— Мис Леджър? Потърсете директора Тайнън във ФБР. Предайте му, че искам да го видя насаме веднага.

Като се върна в кабинета си, Кристъфър Колинс реши най-напред да телефонира на жена си. През последните няколко седмици не бе я осведомявал подробно за събитията около поправката. От нощта, когато научи за съществуването на документа R, й бе казвал понякога по нещо, но тази сутрин, след като приключи предаването за убийството на Мейнърд и след като Редънбоу се прибра в хотела си, те с Карин бяха седнали в кухнята и я бе запознал най-подробно с всичко.

Карин бе изпаднала в ужас.

— Какво смяташ да правиш, Крис?

— Ще се срещна колкото е възможно по-скоро с президента. Ще му изложа абсолютно всичко. Ще искам да уволни Тайнън.

Карин бе станала веднага предпазлива:

— Не считаш ли това за опасно?

— Не, ако президентът се съгласи с мен.

Той беше убеден, че президентът Уодсуърт ще го разбере напълно и ще го послуша. Сега, четири часа по-късно, знаеше, че никога не е правил по-грешна преценка.

Колинс позвъни и Карин веднага вдигна телефона. Гласът й бе напрегнат.

— Какво стана, Крис?

— Президентът не се съгласи с мен.

— Как е възможно?! — не можеше да повярва тя.

— Каза, че съм нямал никакви доказателства. Изкара ме едва ли не идиот. Остава на една позиция с Тайнън.

— Това е ужасно! Какво смяташ да правиш?

— Ще си подам оставката и вече му го заявих. Реших, че ще е по-добре да съобщя и на теб.

— Слава богу! — Не бе чувал напоследък гласът й да звучи така облекчено.

— Ще гледам да се оправя тук набързо. Ще напиша писмото за оставката и ще го изпратя, а после ще прегледам и текущата си работа. Сигурно ще позакъснея за вечеря.

— Не изглеждаш много щастлив, Крис?

— Не. Тайнън се измъква невредим. 35-та поправка е на път да бъде прокарана. Налице е недовършената работа около документа R. А аз, аз съм безсилен и безработен.

— Ще превъзмогнеш всичко, Крис — окуражи го тя. — Предстоят ти толкова много неща. Ще обявим къщата за продан, а после ще се върнем в Калифорния, може би… другия месец…

— Довечера, Карин. Връщаме се в Калифорния довечера. Ще хванем последния самолет. Искам да бъда утре сутринта в Сакраменто. Искам да проведа агитация против поправката. Следобед ще я гласува Камарата на представителите. Ако пропадна и там, поне съм се борил.

— Както ти кажеш, мили.

— До довечера. Предстои ми толкова много.

Като постави слушалката на място, той огледа отрупаното си бюро. Преди да започне с него, трябваше да свърши нещо друго. Повика секретарката си.

— Мериън, по отношение заплануваните посещения при мен: отмени всички, предвидени за днес, до края на седмицата и следващите.

Веждите й се извиха учудено.

— Ще ти обясня по-късно, когато дойде време да се прибираме вкъщи. Отговаряй на всеки, че съм вън от града, че ние ще ги потърсим. Друго нещо, Мериън, резервирай две места, за мен и мисис Колинс, в последния самолет довечера към Сакраменто. За хотел ще се погрижа сам.