Ървинг Уолъс - Документът „R“

— О, не! — извика Редънбоу. — Не…!

Изплашен, Колинс се извъртя към него. Редънбоу се бе изправил и краката му се бяха разтреперили. Насочил пръст към екрана, той се мъчеше да проговори нещо, а очите му щяха да изскочат от орбитите си, лицето му без капка кръв.

Объркан, Колинс се изправи и се спусна към него. Насоченият към екрана пръст се бе превърнал в застрашително размахал се юмрук. От разтреперания му глас най-сетне се оформиха думи.

— Това е той, Крис! — крещеше Редънбоу. — Той е, същият!

— Доналд — сграбчи го Колинс, — съвземи се. Какво има?

— Виж го там, убиеца на Мейнърд! Той е онзи, когото видях! Чу ли името му? Рамон Ескобар. Чух го още там, на Фишър Айлънд при Майями през онази нощ. Лицето… същото лице, познавам го, човека от Фишър Айлънд… на когото Тайнън ме накара да предам 750 000 долара… същия… той взе три четвърти милион от мен. Крис, за бога, знаеш ли какво означава това?

През това време лицето на Ескобар изчезна от екрана. Колинс изключи телевизора. Обърна се разтреперан, като си спомни историята на Редънбоу за освобождаването му от затвора в Люисбърг, за изкопаването на милиона долари, за пренасянето на три четвърти от него до Фишър Айлънд с моторница, за да ги предаде на двама мъже, определени от Тайнън да ги вземат.

И ето, сега стана ясно, че убиецът на Мейнърд е единият от тях.

— Вярвай ми, това е същият човек, Крис! А то означава, че Тайнън се нуждаеше от моите пари, за да ликвидира Мейнърд. Означава, че ме извади от затвора, за да сложи ръка на достатъчно пари за плащане на професионален убиец, пари, чийто източник не може да бъде разкрит. Тайнън е организирал убийството. Бил е готов да отиде до всякакви крайности, за да попречи на Мейнърд да ликвидира неговата поправка, дори дотам, че да ликвидира самия Мейнърд.

— Спри се! — възрази остро Колинс. — Не можеш да го докажеш.

— Боже мой, човече, какви още доказателства ти трябват?!? Нали бях там с Тайнън, когато той ми направи предложението. Измъкна ме от килията, даде ми нова самоличност, прати ме до Майями и до Фишър Айлънд, принуди ме да предам три четвърти милион долара, и то на кого? На същия този, който рано тази сутрин уби Мейнърд, От какви доказателства още се нуждаеш?

Колинс се опитваше да мисли, да подреди всичко в ума си.

— Аз не се нуждая от доказателства. Доналд, аз ти вярвам, но код друг би повярвал и частица от това?

— Мога да отида в полицията, да им разкажа какво се случи. Мога да потвърдя как дадох парите на убиеца от името на Тайнън.

— Нищо няма да излезе — поклати глава Колинс.

— Защо? Хари Адкок знае истината. Тъмничарят Дженкинс знае истината…

— Те няма да кажат ни дума.

Редънбоу улови Колинс за реверите на сакото.

— Крис, разбери, в полицията ще ми повярват. Аз бях там, на острова. Можем да се отървем от Тайнън. Мога да им разкажа цялата истина.

Колинс сне ръцете му от сакото си.

— Не. Доналд Редънбоу може да каже истината, но Доналд Редънбоу не съществува… свидетелят не е жив…

— Но аз съществувам, ето ме!

— Съжалявам, но тук е Дориън Шилър. Доналд Редънбоу е мъртъв. Няма и капчица доказателство, че той е жив. Чисто и просто той не съществува.

Редънбоу изведнъж рухна. Бе разбрал. Като погледна безпомощно Колинс, промълви:

— Да… признавам, че си прав.

Сякаш лъхнат от свеж въздух, Колинс се оживи.

— Но аз съществувам — каза той. — Отивам направо при президента. Той може да го приеме като слух или не, но аз вярвам на всичко, казано от теб, всичко, придобито със собствен опит, и съм готов да го разкрия пред него. То е толкова много, че просто не може да бъде отминато без внимание. Той трябва да чуе гласа на фактите, че истинските беззакония и престъпления в тази страна се извършват от Върнън Т. Тайнън. Няма начин президентът да се изплъзне, щом застане лице в лице с фактите, с истината. Щом като узнае всичко, той ще стори това, което възнамеряваше Мейнърд, т.е. ще излезе публично, ще се отрече от Тайнън, ще отрече 35-та поправка и ще поиска да гласуват против нея, и така да се свърши веднъж завинаги с нея. Горе главата, Доналд! Вижда се краят на злокобните ни сънища.

Президентът на САЩ седеше изправен в креслото си зад бюрото в Овалния кабинет на Белия дом.

— Да го изхвърля? — повтори той с леко повишаване на тона. — Искаш да уволня директора на ФБР?

Двамата бяха седнали, президентът Уодсуърт до бюрото си, а Крис Колинс — на дървен стол встрани от него. Говореха вече двадесет минути, по-точно Колинс говореше, а президентът предимно слушаше.