Ървинг Уолъс - Документът „R“

Колинс обърна гръб на екрана и погледна Редънбоу.

— Струва ми се, че това е и нашето погребение, Доналд.

Редънбоу кимна уморено.

Колинс въздъхна тежко. Началният шок бе преминал и сега се чувствуваше страшно потиснат.

— Знаеш ли, не мога да си спомня да съм преживял нещо по-лошо през целия си живот — и той посочи към екрана. — Сега страната е в техни ръце.

— Страхувам се, че е точно така.

И двамата замълчаха, като обърнаха погледи към телевизора. Секретарят по печата довършваше превъзнасянията и съболезнованията на президента Уодсуърт. Вниманието на Колинс намаля.

Думите на президента бяха надути, банални, а понякога и неискрени: „Когато смъртта грабне велик човек, част от човечеството си отива с него. Не се съмнявайте във величието на Джон Мейнърд. Днес той се приобщава към пантеона на безсмъртните, старали се с всички сили да насадят правдата върху тази земя. Тук са Маршал, Брандис, Холмс, Уорън и до тях се издига на същата височина Джон Мейнърд. Сега наистина той се приобщава към вековете на миналото.“

А заедно с него и демокрацията ще отиде там, помисли си Колинс. Мъртъв — останка от миналото. Без Мейнърд вълната на бъдещето беше 35-та поправка — и Върнън Т. Тайнън — и страната ще бъде скалъпвана по негов модел.

Току-що помислил за Тайнън, и чу името му от екрана.

— … Върнън Т. Тайнън. В този момент ви пренасяме в кабинета на директора на Федералното бюро за разследване.

В същия миг на екрана изплува познатата малка глава над широките рамене на Тайнън. Върху покритото му с белези лице бе нагласена маска на печал. Започна да чете от лист хартия:

— Това брутално и безсмислено убийство на един от най-изтъкнатите хуманитаристи у нас е неподдаваща се на описание с обикновени думи загуба. Председателят на Върховния съд Мейнърд беше приятел на цялата нация, мой личен приятел, приятел на истината и свободата. Неговата загуба нарани цяла Америка, но поради това цяла Америка ще стане по-силна, за да надживее престъпността, беззаконието и насилието. Сигурен съм, че ако Мейнърд беше жив, би поискал от нас да погледнем на подобна трагедия в по-широка перспектива. Трябва да се постави точка на това систематично избиване на нашите водачи и граждани, така че американците да могат да крачат из улиците и да спят в леглата си с ясното съзнание, че те са свободни и защитени хора.

Тайнън вдигна очи към камерата и сякаш срещна погледа на Колинс, поокашля се и продължи:

— За щастие, злият убиец на Мейнърд не успя да избяга. И той срещна насилствена, но справедлива смърт. Току-що бях уведомен, че убиецът е напълно идентифициран, самоличността му ще бъде обявена много скоро от ФБР. Засега е достатъчно да ви съобщя, че той е престъпник рецидивист, с цял списък от арести. И, представете си, такъв човек е бил свободен, позволено му е било да броди из улиците само поради погрешното и свободно тълкуване на закона за гражданските права. Ако този закон бе поправен преди един месец, това ужасно престъпление може би щеше да бъде избягнато. Въпреки че 35-та поправка щеше да влезе в действие само в случаи на конспирация против властта или организирана революция, самото й одобряване щеше да създаде положителна атмосфера и да причисли убийствата като днешното към миналото. Този ден на дълбока скръб ще ни служи за урок. Нека полагаме усилия заедно, ръка в ръка, за да направим Америка сигурна и да я запазим силна.

Лицето на Тайнън изчезна и се появи отново говорителят.

Колинс изви креслото си към Редънбоу и загърби телевизора. Бе побеснял от гняв.

— Това копеле Тайнън, как смее той? Чу ли го? Да използува за проклетата си поправка смъртта на Мейнърд, преди трупът му още да е изстинал.

— И да извърта нещата така, сякаш Мейнърд е очаквал с отворени обятия поправката му — добави Редънбоу и посочи към екрана. — Погледни. Струва ми се, че се готвят да идентифицират убиеца.

— Каква ще е ползата сега? — отвърна Колинс, но въпреки това насочи вниманието си към предаването.

— Да — казваше говорителят, — установена е вече самоличността на убиеца. Току-що бе потвърдена и дадена на средствата за информация. Убиецът е Рамон Ескобар, тридесет и две годишен, беглец от Куба, е американско гражданство, жител на Майями, Флорида. Ето и снимките му от папките на ФБР…

Веднага върху екрана се появиха двете снимки, фас и профил, на Рамон Ескобар. Грозен, мургав млад човек, с къдрава коса, дълги бакенбарди, хлътнали бузи и голям белег на долната челюст.