Ървинг Уолъс - Документът „R“

Когато тази сутрин Колинс поиска среща с президента, времето му бе напълно заето. Колинс настоя, че е спешно, и президентът се съгласи да му отдели половин час, точно в два. От момента на влизането си в Овалния кабинет Колинс бе изоставил всякаква куртоазия, бе се настанил срещу президента и се бе впуснал в безпристрастно изложение.

— Считам, че трябва да знаете известни неща, извършвани зад гърба ви, мистър президент, ужасяващи неща — бе започнал Колинс. — И понеже никой не се наема да говори за тях, реших, че аз трябва да го сторя. Няма да ми е лесно, но всичко това е факт.

След това почти в монолог Колинс изложи събитията и откритията от предупреждението на Бакстър за съществуването на документа R, до момента, когато Редънбоу разпозна убиеца на Мейнърд, бе изрекъл всичко, без да се спира с яснотата на адвокат в съдебно заседание, без да се пропусне нито една подробност. В заключение бе казал:

— На този свят не може да съществува никакво оправдание за нарушаване на закона с цел да бъде запазен законът. Директорът е бил винаги главният двигател в това престъпване на законите. Основавайки се на доказателствата, току-що предоставени от мен, мистър президент, мисля, че нямате друг избор, освен да го изгоните.

— Да го изгоня? — повтори президентът. — Искаш да уволня директора на ФБР?

— Да, мистър президент. Налага ви се да се отървете от Върнън Т. Тайнън. Ако не за да го накажете за криминалните му действия, то поне за да възстановите вашето водещо положение и да защитите демократическия прогрес. Доколкото това ще ви струва само пропадането на 35-та поправка, ще съхраните ненарушена конституцията. Освен това можем да изработим по-добър план за гарантиране на закона и реда в нашата страна, план, базиран не върху репресии и възможна тирания, а върху подобряване на социалната и икономическа структура на нашето общество. Не е възможно нищо да се направи, докато Тайнън е на власт.

Докато Колинс говореше, президентът остана леденостуден. През цялото време той само понякога приглаждаше посребряващата си коса, попипваше орловия си нос, хващаше в шепа малката си брада и слушаше спокойно, без каквито и да било прояви на емоции.

Сега чертите му оставаха все още непроменени. Единственото му движение беше да поеме в ръка ножа за разрязване на хартия, да го повърти и да го остави отново върху бюрото. Едва тогава проговори:

— Така, наистина ли мислите, че директорът Тайнън заслужава да бъде уволнен?

Колинс не беше сигурен дали президентът преминаваше постепенно на негова страна, или просто искаше да изпробва почвата. Направи последен опит да го убеди.

— Абсолютно — натърти Колинс. — Безчет са основанията за уволнението му. Би трябвало да бъде изхвърлен за противозаконна дейност, за злоупотреба с власт в опитите си да прокара закон, който би го облякъл със свръхсила. Би трябвало да бъде уволнен за изнудване и слагане препятствия на нормалното развитие. Единственото нещо, за което не мога да го обвиня официално, е убийство, защото не мога да го докажа. Всичко останало е така явно. С неговото уволнение, на основание, каквото вие изберете, според наличните доказателства, които моята служба може да ви достави за едно денонощие, 35-та поправка ще бъде погребана от само себе си. Всъщност вие бихте могли да поправите всички злини, извършени от Тайнън до днес, като лично се заемете с това, което Мейнърд искаше да стори, да говорите публично против поправката и да се погрижите Калифорния да я отхвърли. Не мисля, че гласуването би било необходимо, след като се отървете от Тайнън, но това ще бъде един правен акт, който ще ви спечели допълнително уважение.

За кратко време президентът остана смълчан, като обмисляше чутото. Съвсем неочаквано се вдигна от креслото си, обърна гръб на Колинс, придвижи изправената си фигура до левия прозорец, наполовина прикрит от зелена завеса, и застана там с поглед, зареян в поляната на Белия дом и розовата градина.

Колинс седеше напрегнат и чакаше. Мислено той кръстоса пръсти. Журито по процеса на Тайнън беше на съвещание, но скоро присъдата щеше да бъде произнесена. Правдивата присъда щеше да реши всички проблеми. Колинс седеше вдървен и чакаше с надежда. Това очакване му се стори безкрайно.

Най-сетне президентът се отстрани от прозореца и се насочи към креслото си. Спря зад него, облегна леко ръцете си на ръба му, вплете пръсти един в други и спря поглед върху Колинс.

— Е, какво… — и последва пауза. — Обсъдих много задълбочено твоите думи. Разгледах всяко нещо поотделно. Нека да ти кажа какво ми прави впечатление. Ще бъда така откровен, както ти беше с мен.