Ървинг Уолъс - Документът „R“

— Но, мистър Колинс, вие трябва да летите довечера за Чикаго?

— Чикаго? — повтори той объркан.

— Забравихте ли? По плана ви утре трябва да говорите в Чикаго пред дружеството на бившите специални агенти от ФБР на годишното им събрание. Вие сте главният гост. След речта имате насрочена среща с Тони Пиърс.

Беше забравил съвсем. Още през първата седмица от встъпването си в длъжност се бе съгласил на тази среща с бившите специални агенти от ФБР. С течение на времето, когато взе решение да се противопостави на поправката, пожела да се срещне с Тони Пиърс, бившия му телевизионен опонент и водач на групата защитници на закона за граждански права. Чрез сина си Джош Колинс бе открил Пиърс и той се бе съгласил да се срещнат в Чикаго на събранието на бившите специални агенти от ФБР.

— Ще трябва да отмениш и пътуването до Чикаго, Мериън. Наложително е утре да бъда в Сакраменто.

— Това никак няма да им хареса, мистър Колинс. Не им оставяте време да намерят ваш заместник.

— Винаги ще се намери някой — отвърна той рязко. Знаеш ли какво, най-добре ще е аз да поговоря с тях. Ще им се обадя, като поразчистя малко работата си тук. Ти се заеми с Тони Пиърс. Намери го в дружеството му в Сакраменто и му кажи, че срещата ни в Чикаго се отменя. Да ме чака в Сакраменто утре сутринта. Веднага ще му се обадя от летището, за да се уточним. Ясно ли е?

Тя закима с глава.

— Аз да се погрижа за мистър Пиърс. — След това се поколеба за миг. — Наистина ли искате да отменя всичките ви останали задължения?

— Всичко. Никакви въпроси повече. Очакват ме тонове работа.

След като Мериън излезе, Колинс седна и се залови с най-спешните неща — рапорти и доклади за изчитане, документи за подписване. С истинско задоволство прегледа един от меморандумите, адресиран до отдела за имиграция и натурализация. По лично негово нареждане този документ разрешаваше на бъдещата годеница на Айшмъил Йънг да бъде приета от Франция в САЩ. Подписа го, занесе го на Мериън и й нареди да го изпрати веднага, а също така и да изготви копие за Йънг. Като се върна в кабинета си, се спря пред камината, за да премисли какво още му оставаше от последния му следобед като главен прокурор на САЩ. Следващата задача беше да напише писмото за оставката си. После щеше да събере личните си вещи и да ги остави в малката стая до кабинета на Мериън. Накрая трябваше да се обади в Чикаго и да се освободи от запланираната реч за утре.

Сега да се залавя с оставката. Отиде до сребристата гарафа на поличката при телефона, наля си чаша с вода и я изпи. Изгледа лавиците с томове правна литература, покриващи стените. Преброди огромния кабинет, като се мъчеше да състави писмото. Простичко или величествено? Нито едното, нито другото. Агресивно или отбранително? Пак нито едно от двете. Най-после му хрумна най-правилният тон. Предлагаше оставката си от поста главен прокурор под настоятелния зов на съвестта си. След дълбоки вътрешни колебания бе решил, че не може повече да поддържа позицията на администрацията относно 35-та поправка. Почувствувал, че ще задоволи по-добре исканията на съвестта и страната си, като подаде оставка и посвети усилията си, без да бъде принуждаван от никого, на борбата за блокиране на поправката. Ето, това щеше да бъде точният тон на писмото му.

Седна зад бюрото си, извади официална бланка и бързо отрази с думи оформилите се в главата му мисли.

След това реши, че вместо да изпрати до Белия дом писмото ръкописно, ще е по-добре да го отпечата на машина и да го подпише. Фотокопията, предназначени за средствата от информацията, ще бъдат по-удобни за репортерите, ако са отпечатани на пишеща машина. Да, ще го даде на Мериън да го напише, ще го подпише и ще поиска да му изработи фотокопия.

Препрочете писмото и се изправи, като се напрягаше да открие средства, за да го направи по-убедително. Кръстоса още веднъж кабинета си и накрая се оказа в съседната голяма зала за конференции. Обходи красивия червен килим и се спря пред рисувания портрет на Алфонсо Тафт, главен прокурор по времето на президента Юлисиз С. Грант. Учуди се защо, по дяволите, това нещо виси тук и реши да не забрави да се разпореди още утре портретът да бъде изхвърлен, но веднага се досети, че утре и той самият ще бъде изхвърлен. Продължи около грамадната маса за конференции, заобиколена от шестнадесет облицовани с червена кожа кресла, и се спря по средата на другата стена, изправен пред мраморния бюст на Оливър Уендъл Холмз.