Ървинг Уолъс - Документът „R“

Колинс почувствува пристягане в гърдите, но продължаваше да стои безмълвен. Тайнън започна бавно да подбира думите си:

— Седмици наред жена ти е посещавала сама баща си, или поне така е твърдяла. Роули е бил обхванат от подозрения. Изпратил е да я проследят. Научил… по какъв начин да ти го кажа? Узнал, че Карин е активен участник в една сексгрупа в Хюстън. Предприемали са сексоргии и перверзни. Не бих искал да се впускам в подробности, но…

— Това е мръсна лъжа и ти го знаеш! — изкрещя Колинс, повдигнал се от креслото си.

Изтегнат на мястото си, Тайнън даже не мигна.

— Така бих искал да е лъжа, но не е. Свидетелката е чула Роули да обвинява Карин тъкмо в това. — Ръката му посегна към плика. — Би ли искал да видиш дадените от нея показания?

— Не, благодаря.

— Тогава след тази сцена свидетелката чула изстрел и видяла Карин, наведена над тялото на Роули. — Тайнън се взря упорито в Колинс и продължи: — Тази свидетелка няма да се появи в съда по собствена воля. Не иска да се намесва в такава мръсотия, но ако бъде принудена да свидетелствува под клетва, тя ще го стори. Това означава повторен съдебен пропее. Този път не може да се очаква да има висящо жури. Както и да е, ще ти направя удоволствие да узнаеш, че не позволих на своите хора да представят новите си доказателства пред областния прокурор във Форт Уърт. Счетох, че ще е неправилно, ако не се консултирам предварително с теб. При това, независимо от нейните… нейните слабости, единствен бог знае какво я е карало да постъпва така… аз изпитвам симпатия към мисис Колинс. От друга страна, нейният съпруг е притежавал някак противен характер. Той е гонил нейните пари, парите на баща й, и тя е била за него средство да се добере до тях. По всяка вероятност я е заплашвал да направи публично достояние нейното поведение, за да измъкне повече пари. Би могло да се каже, че тя е имала достатъчно мотиви за поведението си. Това именно бяха причините, които ме накараха да не представям новите улики. Най-накрая, и може би най-важното, бих предпочел да не поставям в трудно положение член на администрацията на президентския екип в такова съдбовно време като днешното. Струва ми се, можеш да оцениш това. Намирам, че всеки един, свързан с този случай, е страдал достатъчно много, за да го правим отново публично достояние. При тези обстоятелства всичко може да бъде лесно забравено.

На Колинс му се повръщаше не само от информацията за Карин и заплахата, надвиснала над главата й, но и от непрекъснатото изнудване от страна на Тайнън. Отвращението му към този човек го пареше отвътре като въглен. Досега никога не беше се чувствувал способен да убие човек. В този миг изгаряше от желание да стисне пръстите си около шията на Тайнън, но разумът надделя. Стоеше, без да помръдне, а трепереше вътрешно. Накрая се почувствува в състояние да говори.

— Каза, че искаш да забравиш всичко това, но при известни условия?

— Точно така.

— Какви са ти условията? Какво искаш от мен?

— Само твоето сътрудничество, Крис — каза почти ласкаво Тайнън. — Всъщност съвсем малко. О, да кажем, само твоята дума, че ще останеш в екипа с президента и с мен и ще подкрепяш 35-та поправка до успешния й край. Не желая от твоя страна никакви публични демонстрации на несъгласие, като подаване оставка или отричане на поправката. Това е цената. Много разумна по мое мнение.

— Ясно! — Колинс го наблюдаваше как внимателно прибира плика и документите и ги подрежда в чантата. — Няма ли да ми позволиш да видя останалата част от твоите доказателства?

— Не, по-добре да ги запазя в името на сигурността им. Получи достатъчно. Имаш и жена си. Тя ще допълни всичко останало, ако е пропуснато нещо.

— Не, исках да кажа името на новата свидетелка, открита от теб. Бих искал да имам поне него на разположение.

— Не, Крис — засмя се Тайнън. — Ако искаш да я видиш, можеш да го сториш само в съда. — Той заключи чантата. — Мисля, че казах всичко, каквото имаше да се каже. Съвсем определено, това ти е достатъчно, за да имаш с какво да се занимаваш. Какво ще стане по-нататък, зависи само от теб.

— Върнън, ти си най-мръсният и гаден копелдак, живял някога на тази земя.

Усмивката на Тайнън не слезе от лицето му.

— Считам, че моите родители не ще го приемат като нещо за вярване. — Изведнъж стана сериозен. — Ако имам някаква вина, тя е, че обичам твърде силно страната си. Твоята вина е, че я обичаш по-малко. В името на своята страна чакам сега твоето решение.