Ървинг Уолъс - Документът „R“

По време на полета до Чикаго през цялата сутрин и обяда със своите домакини той беше дълбоко потиснат. Чувство за поражение го владееше по време на цялата реч. Една след друга надеждите му да срази 35-та поправка в Камарата или в Сената бяха грубо подсечени. Смъртта на Мейнърд беше най-жестокият удар. Сам-самичък Мейнърд беше в състояние да обърне течението в друга посока; но той бе ликвидиран най-безцеремонно, и то в единадесетия час. След това отказът на президента да освободи Тайнън от длъжност, последвано от публично излагане на неговата дейност, и заплахата от поправката беше следващата му попарена надежда. Собственото му решение да се опълчи сам срещу поправката през чезнещите един по един дни беше му дало повод за известен оптимизъм, но Тайнън задуши ефективно и него. Оставаше му само документът R, но той досега му се изплъзваше, постоянно скрит от погледа и недосегаем.

На всичко отгоре върху речта му бе произвела вредно влияние и обхваналата го предпазливост, а страх беше още по-точната дума. Членовете на дружеството на бившите специални агенти от ФБР бяха предимно хора на Тайнън. По времето на Едгар Хувър то е наброявало 10 000 бивши храненици на ФБР. След напускането на ФБР много от тях направили успешна кариера в правни фирми, индустрията и банковото дело благодарение на протекцията и подкрепата на Хувър. При Тайнън броят на бившите питомци на ФБР бе стигнал 14 000 мъже и жени — жените бяха съвсем малко. Повечето от тези хора все още държаха на насажданата у тях дисциплина на ФБР и бяха благодарни на Тайнън, изтласкал ги като трамплин в по-нататъшната им кариера. Тази аудитория беше вражеска за Колинс. Те не знаеха различията между него и тях, но той ги знаеше. Това му стигаше, за да го смущава.

Речта, подготвена от него и Редънбоу, бе достатъчно подсладена, та да ги задоволи. Тъй като Колинс знаеше, че не може да атакува 35-та поправка, той избягна да изрази някакво мнение по нея. Бе се спрял на допускането, че тя би се превърнала в закон, за да се заздрави борбата срещу престъпността и беззаконието. Бе се спрял доста нашироко и на другите реформи, — необходими за страната. Бе разгледал настойчиво престъпността и причините й. Бе изложил на показ социалните корени на престъплението. Съзнаваше от самото начало, че речта му не ще въодушеви протаймъновата аудитория. Бившите агенти на ФБР очакваха звънко одобрение на директорската им 35-а поправка. Те искаха провъзгласяването на смъртта на обструкционистичния закон за гражданските права и раждането, придружено с ракети и фойерверки, на новата комисия за национална сигурност, оглавена от Тайнън. Вместо това получиха лек полъх социални реформи. Те се оклюмаха и ги обхвана скука.

В същото време Колинс осъзнаваше факта, че залата е наситена с шпиони и доносчици на Тайнън, готови да докладват на господаря си всяко отклонение, което би извършил от разпоредената от директора линия. Предвид всичко това след сблъсъка си с Тайнън вчера Колинс бе преработвал речта си няколко пъти в самолета за Чикаго и тази сутрин в хотела си, като я разводняваше непрекъснато и накрая я бе превърнал в локва. Усещаше, че всяко друго мнение означаваше заплаха за Карин.

Известно му беше, разбира се, че в залата присъствува малка група от противници на Тайнън и поправката. Не знаеше кои са те, но водачът им бе Тони Пиърс. Колинс през цялото време беше изключително предпазлив в контактите с него, както снощи при пристигането си, така и тази сутрин. Щеше да бъде изключително опасно за Карин, ако Тайнън научеше, че е търсил Пиърс и е уредил среща с него след речта си. Сутринта Колинс бе телефонирал от една прикрита телефонна кабина извън хотела на Пиърс. Беше уредил да се срещнат не в собствения му апартамент, а в незаета единична стая на хотел „Амбасадор“, която бе запазил под чуждо име, след като приключи с речта си. Бяха се договорили да наблюдават там заедно предаването по телевизията на гласуването в Калифорнийската камара на представителите. Ако е необходимо, той бе готов на риска да разкрие пред Пиърс своето несъгласие с мнението на администрацията по отношение на поправката и да му помогне в неговата стратегия да я провали при гласуването й в Сената три дни по-късно.

Всичко това се блъскаше в съзнанието на Колинс, докато се опитваше да вложи някакъв смисъл в речта си.

Беше стигнал до последната страница. Направи усилие да вложи нещо от себе си, за да я изпълни с чувство.

— И така, приятели, достигнахме до кръстопътя — продължаваше Колинс. — Изправени сме на прага на драматични промени в нашата конституция с цел да търсим законност и ред. Все повече и повече ни е необходимо да създадем мирно общество. Тук пред нас очертах днес някои от тези потребности. Позволете ми да ги резюмирам с думите на бившия главен прокурор на САЩ.