Ървинг Уолъс - Документът „R“

— Точно така — съгласи се Колинс.

— И все пак не сте в Сакраменто в този момент, а тук в Чикаго. Когато снощи открих вашето съобщение, бях изненадан. Безпокоях се, че промяната на маршрута ви може да означава нова смяна на политическите ви виждания. Реших, че не е това или не желаете да се срещнете с мен.

— И това е правилно — реагира Колинс. — Политическите ми схващания са същите. С цялото си сърце съм против поправката. Желанието ми беше да ида в Сакраменто, за да се боря срещу нея. В последната минута се появи нещо…

— Появи се Тайнън — каза простичко Пиърс.

Колинс смръщи челото си.

— Как узнахте?

— Не съм, но бях сигурен.

Ван Алън се обади за първи път:

— Тайнън е навсякъде. Никога не го подценявайте. Тоя многознайко е също и много отмъстителен. Той започна там, където Едгар Хувър спря. Помните ли Хувъровите официални и свръхсекретни папки? Хувър получаваше информации от плеядата си „тихи стъпки“ за д-р Мартин Лутър Кинг и неговия сексуален живот. Притежаваше лични сведения за Мохамед Али, Джейн Фонда, д-р Бенджамин Спок и най-малко за още седемнадесет високопоставени правителствени личности, конгресмени и журналисти. Всичко това беше любителска дейност в сравнение с извършеното от Върнън Т. Тайнън. Той утрои папките на Хувър. Непрекъснато ги ползуваше за изнудване. За доброто на страната — е бил винаги отговорът му…

— И от патриотизъм — намеси се Ингстръп. — Той е последното убежище на подлеците, ако цитираме д-р Семюл Джонсън.

— Абсолютно точно — продължи Ван Алън. — Когато Тайнън ми възложи задачата да проучвам живота на водачите на мнозинството в Сената и Камарата, това беше малко преди да бъде представена поправката пред Сената, допуснах, че по този начин иска да осигури одобряването й, явих се пред него и отказах. Заявих му, че предпочитам друга задача. „Ще бъда щастлив да уредя това, Ван Алън“ — ми отвърна той. Скоро след това научих, че съм предназначен далеч от Вашингтон. Получих заповед за преместването ми в полската база на ФБР в Бют, Монтана. За Тайнън това е американският Сибир. Щом получих заповедта, подадох оставка.

— Така беше — вметна Пиърс. — Когато споменах факта, че тримата сме си подали последователно оставките, не исках да кажа, че сторихме това с удоволствие. Ван трябваше да замине на заточение, както току-що ви обясни, и той приключи със службата. Ингстръп трябваше да произнесе реч на абсолвентското събрание на дъщеря си. Говори за ролята на ФБР в нашата демокрация, като направи съвсем леки внушения за една-две реформи във ФБР. В срок от двадесет и четири часа Тайнън го знаеше. Ингстръп беше изведнъж белязан, беше понижен в длъжност и подаде оставка. Това обаче не задоволи Тайнън. Когато Ингстръп се опита да получи служба в системата на правораздаването, дългата ръка на Тайнън го последва. Тайнън оповести навсякъде, че характеристиката на Ингстръп от ФБР е неблагоприятна. Когато Ингстръп започна да пише, първата му книга беше критична по отношение операциите на ФБР. Тайнън се погрижи да блокира издаването на ръкописа, и то успешно. Ингстръп беше принуден да се обърне към второстепенно издателство. За негово щастие книгата има огромен успех.

— А какво е станало с вас? — запита Колинс.

— С мен? — каза Пиърс. — Аз защитих Ингстръп. Единственият отговор на Тайнън беше груб меморандум, осведомяващ ме за преместването ми в Синсинати, втория Сибир на Тайнън. Знаех, че във ФБР няма повече бъдеще за мен, така че и аз напуснах. Не, Крис, ако мога така да се обръщам към вас, никой, забъркал се с Тайнън, не може да удържи победа.

— Но тъкмо сега ти се бориш с Тайнън заради поправката.

— И при това не очаквам да спечеля — отговори Пиърс, — но ще положа всички усилия. Когато заяви, че планираш да се противопоставяш на Тайнън, но нещо промени плановете ти, знаех, че това нещо е някой, наричан Тайнън. Предполагам, че нямаш намерение да излезеш открито на наша страна.

— Просто не мога — каза Колинс безпомощно. Той огледа внимателно тримата в стаята, тези ветерани на Тайнън, тези мъже, стигнали до крайността да се противопоставят на директора на ФБР и неговия страхотен апарат, и внезапно се почувствува много близък с тях. Бяха спечелили напълно доверието му. Той реши да им разкаже как Тайнън последната минута го бе направил безсилен. — Добре. Нямам намерение да скривам от вас каквото и да било. Ще ви кажа защо ми е невъзможно да изляза открито с вас.

— Можеш напълно да ни се довериш, Крис — усмихна му се насърчително Пиърс.