Ървинг Уолъс - Документът „R“

Колинс помисли за миг какво да им разкаже, а дори откъде да започне.

— Вчера бях при президента. Докладвах му, че имам информация, че Тайнън е отговорен за убийството на Мейнърд…

— О! — възкликна Пиърс. — Не сме чули това. Сигурен ли си, че това е истина?

— Вярвам. Научих го от човек, намесен в тази работа, но не мога да го докажа. Не мога да докажа нито това, нито ред други неща на президента. Въпреки това разгънах пред него убедително обвиненията срещу Тайнън. Настоях президентът да го уволни. Той отказа. Отговорих му, че нямам друг избор, освен да подам оставка и да замина за Калифорния, за да заема публична позиция срещу 35-та поправка. Както знаете, бях готов да го сторя.

— Но тогава се сблъска с Тайнън — подхвърли Пиърс.

— Точно така. След това узнах, че е дошъл лично в кабинета ми.

— За да ви изнудва да мълчите — намеси се Ингстръп.

— Да, беше готов със средствата за изнудване.

— Разкажи ни какво се случи. — Пиърс отново натъпкваше лулата си.

Колинс се съгласи колебливо. Изложи подробно всичките улики на Тайнън срещу съпругата му и им разказа за новата свидетелка, държана в тайна.

— Нямаше нищо изтънчено в думите му — продължи Колинс. — Направо ми постави условията за капитулация. Не можех да подам оставка. Не можех да замина за Калифорния. Не можех да изразя мнението си за поправката. Ако приемех условията му, Карин щеше да бъде спасена. Делото й във Форт Уърт нямаше да бъде подновено. Ако му се противопоставех, Карин трябваше да преживее ново съдебно разследване. Нямаше къде да се дяна. Предадох се.

— Но тя ви заяви, че е невинна — каза Ван Алън.

— Разбира се, че е невинна. Вярвам й. Въпреки това не мога да я поставя на нови мъки. Трябваше да се предам. — Той вдигна безпомощно ръце. — И ето ме сега пред вас, Самсон без косата си.

Колинс видя Пиърс да хвърля бърз поглед към Ван Алън и той му кимна едва забележимо, след това същият поглед бе отправен и към Ингстръп, той също кимна. Накрая Пиърс се взря в Колинс.

— Може би ще ти помогнем, Крис.

— Как?

— Като се намесим самите ние, с нашите контрасили, с нашето РФБР. Един от нашите най-добри хора е в Тексас, фермер, Джим Шек. Служи десет години във ФБР като специален агент, но му дойде до гуша, когато Тайнън стана директор. Разполагаме с други двама души, задържани още на работа във ФБР, но мразещи Тайнън. Те са в състояние да направят много за теб, може би и да връчат късче коса на Самсон.

— Нямам представа какво биха могли да направят.

— Първо, мотат да прегледат старото дело на съпругата ги и да открият каква е истината около него. Второ, могат да се подмушнат тук и там и да разберат открил ли е Тайнън наистина нова свидетелка, както претендира, или те заблуждава, за да си нагласи схемата за изнудване с несъществуващи доказателства.

— Не беше ми минавало и през ум за това.

— По-добре би било да го допускаш, това просто е възможно.

— Не зная — смръщи вежди Колинс. — Не ми се ще да поемам такъв риск. Ако Тайнън открие…

— Джим Шек и останалите са изключително дискретни. По-добри са и от най-добрите хора на Тайнън.

— Нека помисля. — Загрижеността на Колинс бе изписана по лицето му.

— Нямаме достатъчно време — напомни му Пиърс… — Калифорнийската камара гласува днес…

— Хей! — възкликна Ван Алън, като подскочи от стола си. — Предават го по телевизията. Почти забравихме. — Той се озова до телевизора.

— Да — каза Пиърс. — Да видим сега дали нашата агитация сред законодателите ще ни донесе нещо добро. Ако гласуват против, свършено е с Тайнън и работата ни е приключена, но ако я одобрят…

— Какви са изгледите? — запита Колинс, настанявайки се в креслото.

— В последна сметка, Камарата клонеше към одобряване. Ще трябва да разчитаме на последната дума на Сената. И въпреки всичко никога не може да си сигурен. Да видим.

Телевизорът заработи. Четиримата насочиха вниманието си към него. Камерата беше фокусирана върху изписаното със златни букви мото над портрета на Ейбрахам Линкълн, разположен над официалната трибуна: Lecislatorum Est Justas Leges condere.

— Какво означава то? — попита Ван Алън.

— Това означава: „Задължението на законодателите е да създават правдиви закони“ — обясни Колинс.

— Ха — каза Пиърс.

Камерата бавно се премести, за да хване редиците пред подиума, където раздаваха на всеки поотделно резолюцията и законопроекта. Сега камерата показваше осемдесетте депутати в залата, като се виждаха петте микрофона, поставени на всяка междинна пътека. Третото и последно четене на резолюцията за 35-та поправка беше в ход.