Ървинг Уолъс - Документът „R“

Когато завърши с пресипнал глас, Колинс очакваше да види неверие, изписано по лицата им. Вместо това те стояха неподвижни и всеки един обмисляше чутото.

— Не сте ли шокирани? — запита Колинс.

— Не — отговори Пиърс, — защото сме виждали твърде много, чували сме твърде много и знаем твърде много за Тайнън.

— Но ми вярвате, нали?

— Всяка дума — отвърна Пиърс, изправяйки се. — Знаем, че Тайнън е способен да направи всичко, за да доведе докрай намисленото от него. Той е съвсем безскрупулен и сигурно ще спечели, ако ние не се възползуваме от собствените си възможности. Ако ни предложиш цялото си сътрудничество, Крис, ние ще задвижим всичките си контрасили от бивши агенти на ФБР и информатори само за няколко часа. Бих искал да останеш тук тази нощ, Крис. Можеш да отпътуваш за Вашингтон сутринта. Ще изпратя Ван за малко храна и напитки. Да останем тук до полунощ и да разработим плана си. След това ще се разделим, ще ползуваме телефонните будки, за да се свързваме с нашите хора. До сутринта всеки един от тях ще тръгне по възложената му задача. Как ти се струва това?

— Аз съм готов — отговори Колинс.

— Великолепно! Най-важните задачи ще оставим за себе си. Колкото може по-бързо трябва да проверим всичко, до което си се добрал ти. Зная, че ти си проучил всичко подробно, но разузнаването е в кръвта ни. Ние можем да измъкнем информация, убягнала от теб. Ос вей това разпитваните от теб хора могат при повторен разказ да си спомнят неща, пропуснати по-преди. Аз ще разпитам отново Редънбоу. Ван Алън ще прескочи до Арго Сити да го огледа още веднъж. Ингстръп ще се срещне с отец Дубински. А ти, Крис, струва ми се, ще е най-добре да посетиш още веднъж Хана Бакстър. От всички ни ти си най-близък с нея. Съгласен ли си?

— Ще се видя с нея — обеща Колинс, — а какво ще кажете за Айшмъил Йънг?

Пиърс се поразмисли, а после поклати глава.

— Не. Сигурен съм, че той е на наша страна, но се намира в много тесен контакт с Тайнън. Може да изтърве нещо съвсем неволно. Ако стане това, главите ни ще се търколят. — Той замълча за миг. — Е, остана ли още някой?

Колинс се позамисли.

— Когато се срещнах за последен път с Айшмъил Йънг, той ми каза, че Тайнън имал майка. Живее около Вашингтон и синът й я посещава веднъж седмично.

— Не се ли шегуваш? Тайнън и майка. Не мога да повярвам.

— Истина е.

— Ясно е, че не можем да я интервюираме. Но кой знае, всичко се случва. Нека си помисля една нощ. Други идеи, Крис?

— Не.

— Е, отваря ни се достатъчно работа да ни държи здраво ангажирани за седемдесет часа. А сега да сваляме саката и връзките, Ван да отиде да донесе нещо за подкрепяне и да се заемем с изготвянето на истинските планове.

— Какво още остава да планираме? — попита Колинс.

— Нашите сили извън тукашната ни главна квартира, не помниш ли? Ще се свържа с Джим Шек, ще му кажа още утре да е във Форт Уърт и да се заеме с делото на жена ти. Разполагаме още с повече от петдесет мъже и жени, равни по умение на Шек. Ще ги изпратя да проверят всяка стряха, под която е живял Тайнън. Няма да остане необърнат камък.

— Мислиш ли, че имаме някакви шансове, Тони?

— Стига да имаме късмет, Крис.

— Ами ако Тайнън ни усети?

— Това ще е липса на късмет, Крис.

Беше девет и осемнадесет минути сутринта, когато Колинс се завърна във Вашингтон. Служебната му лимузина го очакваше пред входа на националното летище. Той нареди на Пагано да го откара направо у дома.

Като отключи входната врата, пристъпи тихо, допускайки, че Карин може още да спи. Влезе в спалнята с намерение да се преоблече и да отиде възможно най-скоро в службата си. Веднага видя, че леглото не бе докосвано. Почуди се къде може да е Карин и обходи цялата къща, като я викаше по име, очаквайки, че тя е в кухнята.

Върна се в спалнята. Къщата беше необичайно тиха. Влезе в банята и изведнъж видя лист хартия, лепнат със скоч за огледалото. Взе го, разпозна почерка на Карин и по отбелязаното време в горния десен ъгъл разбра, че е писано предишната нощ.

Започна да чете с известно предчувствие.

Мили мой,

Надявам се това да не те разтревожи. Наистина, върша го заради нас двамата. Тръгвам за Тексас с последния самолет.

Чувствувам се ужасно заради това, което ти причиних. Не биваше да скривам нищо за себе си. Трябваше да зная, че като обществен деец ти си лесно уязвим, че един ден някой като Тайнън ще изрови тази информация и ще злоупотреби с нея. Заклевам ти се, че съм невинна. Страхувам се, че не успях да те убедя напълно. Фактът, че не пожела това да излезе наяве, че се боеше от повторно съдебно дирене (зная, че го правиш заради мен), ме убеждава, че не си сигурен как ще завърши то. Аз не се страхувам от ново дело, но зная, че ти се страхуваш.