Ървинг Уолъс - Документът „R“

— Побъбрихме си малко, но той беше много зает и накрая аз отидох да се погрижа за съдовете.

— Добре. — Тайнън доближи канапето и огледа черния телефон на поличката до нея. — Мамо, можеш ли да ми намериш отвертка?

Тя се надигна с мъка от креслото.

— Ще ти донеса. За какво ти е потрябвала сега отвертка?

— Тъкмо съм тук, реших да проверя телефона. Не те чувах добре, когато ми се обади. Може би ще успея да го оправя.

След малко майка му се върна с отвертката. Тайнън изключи телефона и отвори кутията. Механизмът му се оголи пред очите му. Започна да го разглежда най-подробно. Не след дълго изохка. Беше открил микрофон, по-малък от напръстник, увит в пластична насмолена материя, електронен подслушвач, който улавяше разговора и го изпращаше до приемник, скрит някъде в града и записващ всичко на магнетофон. Беше точно типът, използуван от ФБР. Тайнън го прибра в джоба си и сглоби обратно телефона.

— Имаше ли нещо нередно? — запита Роуз Тайнън.

— Да, мамо, поправих го. — Най-важното беше, че те, които и да са, бяха подслушвали разговорите само тази сутрин. Опита се да си спомни казвал ли е на майка си нещо значимо през последните съботи, което тя днес би могла да сподели с някоя приятелка по телефона. — Мамо, ползувала ли си телефона днес? Не рано сутринта, а след единадесет часа?

— Чакай да си припомня.

— Опитай се. Някой да те е търсил или ти да си се обаждала на някого?

— Само едно позвъняване от страна на мисис Гросман.

— За какво разговаряхте?

— Разговорът продължи само няколко секунди, за нова рецепта. Също така благодарих и на теб.

— Това ли е всичко?

— Да, всичко. Чакай… днес ли беше… да, днес… разговаряхме продължително време с Хана Бакстър.

— Можеш ли да си спомниш за какво говорихте?

Роуз Тайнън му разказа — всичко беше несъществено.

— Хана прави усилия да се заангажира с нещо — заключи майка му. — Съпругът й липсва така много. Да има внука Рик при себе си, означава, че не е сама, но не е и същото, като да е до теб най-близкият ти човек, особено когато беше главен прокурор. Естествено, утре ще я посети и главният прокурор…

Тайнън я слушаше разсеяно, но сега наостри уши.

— Какво искаш да кажеш? Да не би да си се объркала? Ноъ беше главен прокурор, но той е мъртъв.

— Тя спомена новия главен прокурор… как се казваше?

— Кристъфър Колинс?

— Точно така. Утре предобед ще й бъде на гости.

— За какво? Каза ли ти тя защо?

— Не зная. Не ми каза.

— Колинс ще отиде при мисис Бакстър — промърмори тихо той сякаш на себе си. — Добре, по кое време говорихте с Хана Бакстър по телефона?

— По телефона? Не съм ти казвала такова нещо. Говорихме лично. Отби се при мен тази сутрин да изпием по едно кафе.

— Лично — каза Тайнън с облекчение. — Добре, трябва да си вървя, мамо. Имам цели купища работа, преди да замина утре за Калифорния. И запомни едно нещо, не допускай никакви техници в апартамента, преди да си се свързала с мен, най-напред ми телефонирай.

— Ако така желае директорът…

— Точно това искам! — И целуна майка си по челото. — Благодаря ти за всичките новини.

— Какви новини? — запита тя.

— Все някой ден ще ти кажа. — С това напусна тичешком апартамента.

На следващата сутрин валеше дъжд. Когато Колинс пое със служебната лимузина към Джорджтаун, небето над Вашингтон беше прихлупено и тъмно. По време на пътуването настроението на Колинс отговаряше точно на времето навън. Рядко е бивало да бъде по-мрачен. От вчера не се бяха обаждали нито Тони Пиърс, нито двамата му приятели. Бе ясно, че техните разследвания, а също и проучванията на приятелите им из цялата страна не бяха довели до никакви пътища за разкриване на документа R. Още по-зле, не бе дошла ни думица от Джим Шек във Форт Уърт за Карин. Утре следобед предстоеше последното гласуване на четиридесетте сенатори от Калифорния за 35-та поправка. За да бъде ратифицирана, й бе достатъчно обикновено мнозинство, т.е. двадесет и един гласа. Според тазсутрешна шумна статия на „Вашингтон Пост“ източник, близък до президента, бил заявил, че последната анкета на Ролънд Стийдмън показвала, че тридесет от сенаторите са готови да подкрепят поправката. Утре вечер 35-та поправка щяла да бъде вече част от Конституцията на САЩ. Колинс никога не бе виждал бъдещето по-черно.

Изведнъж осъзна, че колата му бе спряла пред старата триетажна къща на Бакстърови. Часът беше точно десет. Бе пристигнал навреме за срещата си с Хана Бакстър.

Специалният агент Хогън му отвори вратата. Колинс разпореди на шофьора си Пагано: