Ървинг Уолъс - Документът „R“

— И Хари Адкок го придружаваше?

— Не мога да ти отговоря точно — поколеба се тя. — Разбира се, за Върнън съм сигурна. Тази вечер беше страшна за мен. Възможно е да съм объркала нещо. Настояваш ли да знаеш бил ли е Хари с него?

— Ами… може и да не е толкова важно…

— Не, нищо не ми пречи да проверя — и тя стана. — В бележника на Ноъ е отбелязано всичко. Някъде в кабинета му е, ще го намеря веднага.

Тя напусна стаята, а Колинс се отпусна дълбоко в креслото, осъзнал, че досега не е научил нищо полезно. Седеше там обезкуражен, чувствуваше се загубен, без да знае към кого още да се обърне.

Внезапно му се стори, че чу някакъв шум ниско до креслото си. Обърна рязко глава тъкмо навреме, за да види, че кафявата завеса се полюшва тайнствено. Погледна надолу и видя, че тя се повдига и под нея изпълзя момче. Беше Рик Бакстър, внукът, измъкващ се на колене, стиснал вечния си касетофон в лявата ръка.

— Хей, Рик! — провикна се Колинс. — Какво правиш там зад завесата, подслушваш ли, а?

— Това е най-доброто скривалище в тази къща — ухили се той, като разкри фиксираните си в скоби зъби.

— Как работи касетофонът ти?

Момчето се изправи, като приглади падналата над очите му кестенява коса. Той потупа с ръка апарата си.

— Откакто го поправихте, мистър Колинс, работи отлично. Искате ли да го чуете?

Без да чака отговор, момчето натисна бутона за обратно навиване, гледайки въртящия се диск хипнотизирано, спря го по едно време и включи звука.

— Слушайте, току-що записах разговора ви с баба.

Като понаведе глава, Колинс се заслуша. Най-напред долови безпогрешно гласа на Хана. Качеството на записа бе забележително, макар че бе извършен зад завесата…

— А що се отнася до Тайнън, попита ли го за този документ?

Последва собственият му глас:

— Веднага след посещението при теб, но и той не оказа никаква помощ.

Отново гласът на Хана:

— Тогава, боя се, нямаш късмет с този документ, Кристъфър. Ако Тайнън не е могъл да ти помогне, сигурна съм, че никой друг не би сторил това. Както знаеш, Върнън и Ноъ бяха много близки, искам да кажа, че работеха заедно върху 35-та поправка. Всъщност последната нощ, преди Ноъ да бъде откаран в болница, Върнън и Хари Адкок бяха точно тук, в тази стая, и разискваха, когато той получи удара. Стана точно по средата на разговора им онази нощ…

— Забележително, Рик! — прекъсна го Колинс. — Чух достатъчно. Ще бъда много предпазлив при следващото си идване тук.

Момчето натисна веднага бутона за спиране.

— Не се страхувайте, мистър Колинс. Не съм на служба към някоя от правителствените агенции. Това ми е само хоби.

Колинс все още се правеше на силно впечатлен.

— Свършил си всичко много сполучливо. Можеш да получиш работа като агент на ФБР.

— „Не, малък съм още, но сигурно е интересно да записваш във ФБР. Направил съм стотици записи зад тази завеса. Никой даже не подозира, че съм там. Веднъж само дядо ме улови да записвам.

— Дядо ти те заловил, казваш?

— Видял част от обувката ми да се подава под завесата.

— Разсърди ли се?

— О, много се разгневи. Каза ми никога вече да не си играя с такива хитрини.

Колинс се размърда несъзнателно в креслото и се взря в момчето.

— Извинявай, Рик. Не успях да чуя точно какво каза сега. Какво ти нареди дядо ти, когато те хвана зад завесата?

— Да не се повтаря това, защото, ако ме хванел още веднъж да върша такива хитрини, щял да ме накаже.

— Ясно.

Но в този миг на Колинс нищо не му бе ясно, той само почувствува нещо, едва в следващата секунда му просветна. Остана на мястото си като вцепенен. Последните думи на Ноъ Бакстър нахлуха отново в главата му: «Документът R… то е… видях хитрина… да се види…»

Ето сега и последните думи на Рик Бакстър: «Ако ме видел още веднъж да върша такива хитрини, щял да ме накаже…»

Ноъ Бакстър: «Видях… хитрина…»

Рик Бакстър: «Ако ме види да върша хитрини.»

Беше ли се опитал полковникът с последните си, едва изречени думи да насочи Колинс към Рик, или по-точно към хитрината на Рик?

Видях… хитрина… да се види…

По време на последния си разговор с Тайнън, секунди преди да получи удара, беше ли видял полковникът полюшкването на завесата или подаващия се крак на Рик, за да разбере, че момчето е записвало тяхната тайна? По време на краткото възстановяване, преди да умре, може би си е спомнил тъкмо това?

Беше ли се опитал Бакстър да каже на Колинс: видях хитрина, като е имал предвид Рик? Или може би е искал да каже: Видях хитрината на Рик, сега иди ти да я видиш?“