Ървинг Уолъс - Документът „R“

— Пагано — обърна се той към шофьора, като се настаняваше в лимузината, — спри пред първата телефонна кабина, която ти се изпречи. Имам много важен разговор.

Беше късно следобед, когато лимузината на Колинс спря пред червената сграда на правителствената служба по печата.

— Паркирай някъде между улиците G и H — инструктира Колинс Пагано. — Можеш да ме очакваш след половин час.

Мина покрай група разговарящи до входа негри, продължи навътре, но не влезе в залата за печата. След като погледна часовника си, излезе отново на тротоара. Огледа се внимателно да види не го ли следи някой. Наоколо нямаше никакъв съмнителен човек. Чувствуваше се доста сигурен, че Тайнън няма да си създава грижи да му пусне опашка, особено след последната им разправия и примирението на Колинс. Въпреки това той беше дал един от резервните ключове от дома си на Ван Алън, за да извърши електронна проверка, дали няма инсталирани подслушвателни механизми, та да могат сигурно да провеждат телефонните си разговори тази вечер.

Удовлетворен, Колинс тръгна по посока на централната пощенска станция. На ъгъла с улица Е той зави наляво и се насочи към централната гара. Дъждът бе спрял и въздухът беше ясен. Поемайки дълбоко дъх, той забърза с големи крачки, като самочувствието му се повдигаше, преливащо от възбуда и радостно очакване. Знаеше, че им предстоеше трудна работа, но това беше единственият им шанс.

Като наближи класическата римска фасада на гарата, мина край фонтана и статуите на площада, избягна голямата опашка очакващи за таксита и влезе в чакалнята.

Огромната зала, изработена, както беше чел някъде, по подобие на Диоклециановите бани, беше почти празна. Той се поразходи, отправи се към павилиона за вестници и списания, огледа се, купи си един „Вашингтон Стар“ и реши, че е дошъл пръв.

Бяха избрали чакалнята на централната гара като сигурно място за срещата, понеже никой от агентите на ФБР не пътуваше вече с влак и до близката Филаделфия. През управлението на Тайнън всички бяха станал привърженици на полетите. Появата сега на агент на ФБР тук щеше да бъде открита веднага и можеха да се вземат незабавни мерки за избягването му.

Колинс седна на стол, разположен срещу входа, разтвори широко вестника, но не зачете. Държеше погледа си фиксиран на вратата. Не чака дълго. Само след минути в чакалнята влезе весело човек на средна възраст с пясъчноруса коса. Погледна едва забележимо към Колинс и кимна, а след това се насочи към павилиона за книги и вестници. Тук той порови сред изложените книги, плати една и се отправи към Колинс. Тони Пиърс се отпусна в стол на две-три крачки от него.

— Не може да го побере умът ми — проговори тихо Пиърс. — Та това е фантастично! Момченцето Рик да запише всичко на своя Мики Маус-касетофон!

— Така поне твърди Рик. Изглежда, машинката му е добра. Няма никакво съмнение за чистотата на записа.

— И е чул Тайнън да говори за документа R?

— Съвсем сигурно.

— Как ще разпознаем касетата?

— Тя е „Меморекс“ и върху нея е написано ГПД и дата „Януари“ с почерка на Рик. Няма да е трудно да я открием сред касетите на Ноъ. Той е ползувал миниатюрни „Норелко“ за 15-минутен запис, с размери 2 1 /4 на 1 1 /2 инча, когато е правел диктовки у дома си.

— Свършил си отлично домашната си работа — каза доволен Пиърс.

— Въпросът е не как да разпознаем касетката, а как да се доберем до нея. Казах ти, че е в горното чекмедже на касата на Бакстър в кабинета на Тайнън.

— Аз също си свърших домашната работа. Тайнън ще бъде в кабинета си до осем и четиридесет и пет тази вечер. След това ще отлети за Ню Йорк, а в единадесет часа от летище „Кенеди“ ще замине за Сан Франциско и после с кола за Сакраменто.

— Дотук добре.

— Кабинетът му ще е празен. Ние ще бъдем наблизо. Когато ни предадат, че пътят е чист, ти и аз ще влезем в зданието на Едгар Хувър през входа на 10-а улица. Съобщих ти, че имаме двама информатори във ФБР и единият е на нощна смяна. Той ще ни пусне вътре. Пак той ще се погрижи вратата на директорския кабинет да остане незаключена.

— Но касата на Ноъ сигурно ще е заключена.

— О, ще бъде, разбира се. Тя е старомодна каса тип „Виктор Файермастър“, заключваща се с комбинация. Ще я отворя лесно. Казах ти вече, че и ние сме си свършили домашната работа.

— Чудесно! — откликна Колинс възхитен.

— Сега относно жена ти…

— Да?

— Само за да те успокоя. Джим Шек знае при кого е във Форт Уърт. Намира се в добро здраве.