Ървинг Уолъс - Документът „R“

— Надявам се, че си във форма — прошепна Пиърс. — Трябва да заобиколим асансьора, а ескалаторите не работят. Ще се изкачим по задното стълбище до седмия етаж.

Те се насочиха към стълбите и тръгнаха нагоре, като Колинс се мъчеше да стои близо до Пиърс. На третия етаж Пиърс спря за момент, като позволи на Колинс да си поеме дъх, и продължиха изкачването. Достигнаха седмия етаж, без да срещнат жива душа. Освен стъпките им, когато заобикаляха централния отвор, не се чуваше нищо друго. Достигнаха врата с надпис ДИРЕКТОР НА ФЕДЕРАЛНОТО БЮРО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ. Пиърс кимна на Колинс да я подминат и стигнаха до следващата, без надпис врата. Постави ръка върху дръжката и я натисна. Вратата се отвори. Двамата влязоха.

Оказаха се директно в кабинета на Тайнън, слабо осветен от малка лампичка до софата.

Колинс се мъчеше да обхване с поглед кабинета. Бюрото на Тайнън беше вляво пред прозореца, насочен към улица 9, точно към службата на Колинс. Вдясно бяха канапето, малка масичка за кафе и две кресла. Върху бюрото нямаше никакви папки.

— Касата е в стаята му за преобличане — пошепна Пиърс, като показа отворената врата оттатък масичката за кафе.

Промъкнаха се между креслата и влязоха в тясната стая за преобличане. Пиърс потърси ключа за лампата, намери го и запали крушката над вратата. Бяха изправени пред старата зелена каса, тип „Виктор Файермастър“ на Ноъ Бакстър.

Комбинацията за отключване се намираше на третата секция долу. Пиърс я опита. Беше здраво затворена. Той отри пръстите на дясната си ръка по бедрото си.

— Добре е да поработя малко върху нея. Надявам се да е лесна.

Безмълвен, той опитваше комбинациите. Колинс то наблюдаваше и броеше минутите. Бяха минали само три, а на него му се струваше цяла вечност и напрежението му ставаше непоносимо. Внезапно чу Пиърс да издава щастлива въздишка, видя го да опитва третата секция и тя леко се поддаде. Пиърс се изправи, отвори най-горното чекмедже и направи стъпка назад.

— Сега е твой ред, Крис.

Колинс се доближи с разтуптяно сърце. Погледна вътре. Чекмеджето бе натъпкано с миниатюрните касети „Норелко“, подредени в малки пластмасови кутии. До тях бяха няколко по-големи касети от типа, използувани от Рик.

Тъкмо вдигна ръка да бръкне, когато друга струя светлина нахлу в стаичката и стържещият като пила глас на трети човек го парализира.

— Добър вечер, мистър Колинс — поздрави го гласът. — Оставете тази работа.

Колинс се извърна, както бе сторил преди него и Пиърс. Вратата на банята беше широко отворена и на прага й стоеше якото тяло на Хари Адкок. На лицето му се очерта сатанинска усмивка. Той протегна ръка, в чиято длан лежеше касетка тип „Меморекс“. Касетката беше вече разчупена.

— Това ли търсехте, джентълмени? — запита той. — Документа R, а? Е, ето го. Погледнете го хубаво.

Той раздели двете части на касетката. Като не ги изпускаше от погледа си, подпъхна пръста си под лентата, разхлаби я и започна бавно да я развива. Хвърли кутийката на пода, а лентата остана да виси на ръката му.

С крайчеца на окото си Колинс видя, че ръката на Пиърс се придвижи към джоба на сакото му, но забеляза също, че и свободната ръка на Хари Адкок бръкна светкавично под мишницата му и в следващия миг двамата бяха изправени пред тъпия нос на огромен револвер.

— Не се опитвай, Пиърс, а вие, мистър Колинс, подръжте тая лента за момент. — Той я закачи на отпуснатата ръка на Колинс, придвижи се странично, пребърка набързо Пиърс и откри специалния му полицейски пистолет, калибър 38. Усмихна им се подигравателно. — „Стрелба между заместник-директора на ФБР и неофициалния помощник на главния прокурор“ ще бъде хубаво заглавие в утрешните вестници, нали?

След това посегна и прибра лентата от ръката на Колинс.

— Сега бяхте най-близко до документа R, мистър Колинс.

Като държеше в една ръка лентата и пистолета, насочен към тях, в другата, той тръгна заднишком към банята.

— Погледнете я за последен път. Никога не е съществувал написан на хартия документ. Никой не е смятал дори да го запише на магнетофон. Най-важните неща и планове на тази земя са обикновено в главите на хората и никъде другаде.

С крак Адкок ритна капака на тоалетната чиния и разклати лентата над нея.

— Почакайте една минута — намеси се Колинс. — Изслушайте ме за миг…

— Най-напред вие чуйте това! — Адкок пусна лентата в тоалетната чиния и завъртя дръжката за водата. Лентата изчезна заедно със струята. Изпитваше истинско удоволствие от свистенето на водата. После им се ухили. — Отиде в канализацията, както вашите надежди, мистър Колинс. — И той напусна банята. — Сега, какво искахте да ми кажете, мистър Колинс?