Ървинг Уолъс - Документът „R“

— Засега това не ме интересува — отговори Колинс. — Най-важното е, че стигнахте до дъното на тази мръсотия. Не може да си представите колко съм ви благодарен. Докато Карин е добре…

— Тя е съвсем наред, отлично. Тук до мен е и чака да говори с вас.

— Дайте ми я.

Той почака, след това чу гласа й и разбра, че я обича повече откогато и да било. Тя плачеше, но беше щастлива. С хълцащ глас тя започна да преповтаря цялата история отново, но той я спря да й каже, че това не е необходимо. Всичко вече е свършено.

— О, Крис — промълви тя, като се опитваше да се контролира, — то беше истински кошмар.

— Вече го няма, скъпа. Нека да забравим за него.

— Но най-важното е — продължи тя, — че сега вече не бива да се тревожиш за мен и за Тайнън. Можеш да заминеш за Калифорния, да подадеш оставка и да говориш пред Сената, докато все още има време. Ще го направиш ли?

Доброто му настроение изчезна и въпросът й го върна в състоянието му преди телефонния разговор.

— Твърде късно е, скъпа — каза той умърлушен. — Ако говоря в Калифорния, всичко, казано от мен, ще бъде без значение. Тайнън спечели. Надигра ни в последния момент.

— Какво искаш да кажеш?

— То е толкова много, та да ти го предавам по телефона. Когато се върнеш, ще ти разкажа всичко.

— Искам да го чуя веднага. Какво се случи?

С мъка на сърцето си той започна да й излага събитията, станали през деня с всичките им възвисявания и падения. Как съвсем случайно научил от Рик Бакстър, че е записал на магнетофонна лента съдържанието на документа R. Разказа й за плана да си възвърнат касетата от касата на Ноъ Бакстър, как са нахлули в кабинета на Тайнън, без да знаят, че разговорът с Рик е бил подслушан и Адкок е бил готов да ги посрещне със съдбоносната лента в ръка и как я унищожил пред очите им.

— И това е всичко, Карин — заключи той. — Единственото доказателство за спасение на всички ни изчезна завинаги.

Очакваше да чуе думи на съчувствие от страна на Карин, но телефонната верига оставаше глуха и няма.

— Карин? — извика той. — Карин, изчезна ли?

Изведнъж гласът й се разля, пълен с възбуда:

— Крис, записът на Рик не е единственото доказателство! Чуваш ли ме? Сигурна съм, че съществува копие от този запис…

— Копие? Какви ги приказваш?

— Да, а сега слушай. Помниш ли, когато вечеряхме с… о, как му беше името…? Този, биографа на Тайнън… на когото ти направи услуга…

— Айшмъил Йънг?

— Да. Помниш ли, когато вечеряхме с него в „Жокей Клъб“? Беше отчаян, защото Тайнън го бе изиграл. Бил му обещал да допусне приятелката му от Европа в Америка, ако се съгласи да работи автобиографията му. Когато Йънг копирал някакви материали на полковник Бакстър, открил, че Тайнън го е изиграл и няма да разреши на приятелката му да имигрира тук. Крис, можеш ли да се досетиш за какво става дума?

— Не съм съвсем сигурен. — Той се опита да подреди мислите си в главата. — Признавам, че съм объркан.

— По време на вечерята Йънг ни каза, мога дори да цитирам думите му, та каза: „Тайнън наскоро ми даде цял кашон нови материали, за да ги проучвам и копирам за книгата му. Повечето са собственост на починалия главен прокурор. Правя копия от тях, за да мога да върна оригиналите на Тайнън.“ Сега вече досещаш ли се, Крис? Йънг ни каза, че копирал всичко от личната каса на Бакстър. Това става, преди Тайнън да е узнал, че една от касетите съдържа записа на Рик. Ако с всички останали Айшмъил Йънг е направил копие и от нея, тогава необходимият ти запис, документът R, все още съществува и е в ръцете на Йънг. Не мога да зная със сигурност направил ли е копие от тази касета, но ако наистина е направил…

— Трябва да го е направил — избухна Колинс като бомба. — Ти си гений, Карин! Сега трябва да бързам. Ще се видим тук!

Айшмъил Йънг не беше у дома си.

След като изложи пред колегите си новооткритата възможност за успех, Колинс потърси в бележника си телефонния номер на писателя. Едва когато не го намери, се досети, че изобщо не бе го записал. Смътно си спомни, че Йънг живееше някъде във Фредериксбърг, Вирджиния. Даде тези данни на телефонистката от информацията и след малко получи не само телефонния номер, но и адреса му.

Той набра номера и зачака нервно. Най-после чу глас, но не беше Йънг, а гласът му, записан на телефонния секретар:

— Ало, тук е Айшмъил Йънг. Тази вечер няма да бъда вкъщи. Ще се върна в един часа след полунощ. Моля, съобщете името и телефонния си номер. Не започвайте да говорите, докато не чуете сигнала.