Ървинг Уолъс - Документът „R“

— Къде е?

— Шек не каза, но това няма значение. По-важно е, че хвърлихме поглед в досието на мисис Колинс в ръцете на Тайнън. Притежаваме името и местожителството на свидетелката, държана от Тайнън под коритото. Казва се Адел Зурек и сега живее в Далас. Това име говори ли ги нещо?

— Карин никога не го е споменавала.

— Същото си помислих и аз. Замествала е редовната им домашна прислужница, когато е бивала свободна. Днес следобед Джим Шек ще я посети. Ако има нещо да ти съобщава, ще ти се обади довечера.

— Но нали ще бъдем вън от къщи?

— Уведомен е за това. Ще ти се обади след десет часа и ще продължава, докато те намери.

— Благодаря ти, Тони.

— Сега за гази вечер. Два блока по-долу от сградата на ФБР на ъгъла на улиците 12 и Е се намира закусвалня с неонов надпис над нея „Фил-ъп Кафе“. Бъди там точно в осем и тридесет.

— Ще бъда. Надявам се, че ще успеем да свършим работа добави Колинс напрегнато.

— Не се безпокой за това. Дано само записаното на тази касета да оправдае усилията ни.

— Ноъ настоятелно свързваше документа R с поправката, той ни предупреждаваше, че с опасен и трябва да бъде изложен на показ. Мисля, че трябва да му вярваме.

— Дано излезе така, защото това е последният ни шанс преди утре. Залагаме всичко на него. — Като напъха книгата в джоба си, той се огледа. — Добре, аз тръгвам пръв. Ще се видим довечера.

— До довечера.

Часът беше осем и половина вечерта, когато Крис Колинс, напрегнат и с трепет, слезе от таксито на ъгъла на улиците Е и 12. Три врати по-долу от ъгъла се виждаше неоновият надпис „Фил-ъп Кафе“

Столчетата пред бара бяха заети, докато повече от белите масички бяха свободни. На една от тях, в най-далечния ъгъл, седеше Тони Пиърс. Колинс пресече цялата закусвалня и седна до приятеля си, който най-спокойно довършваше сандвича си.

— Точно навреме — каза Пиърс между две хапки.

— Дяволски съм изнервен — подхвърли Колинс.

— За какво толкова има да нервничиш? — го запита Тони, докато бършеше устата си със салфетка. — Предстои ти да посетиш кабинета на директора на ФБР. Вече си бивал там.

— Но не когато него го е нямало.

— Добре казано — засмя се Пиърс, — а сега бързаме. Какво смяташ да правиш, след като се сдобием с касетката?

— Записът на Рик може би само ще ни даде указания къде да намерим документа R.

— Както и да е, но какво смяташ да правиш след това?

— Ако наистина той е толкова изобличителен, както сочи Ноъ, ще се обадя незабавно в Сакраменто. Ще потърся заместник-губернатора, тъй като той е председател на Калифорнийския сенат. Ще му кажа, че разполагам с особено важни доказателства, имащи отношение към крайното гласуване на 35-та поправка. Ще го помоля да ме включи да говоря пред законодателната комисия сутринта, след като Тайнън си изпее песента. Изпълнен съм с надежда, че това ще промени нещата.

— Чудесно! Утре вечер по това време ще празнуваме в първокласен ресторант.

— Много път има да извървим до утре вечер.

— Възможно е. Хайде да изпием заедно по едно кафе. Разполагаме с още няколко минути.

Кафетата им бяха поднесени и бяха започнали да пият, когато Пиърс посочи към вратата.

— Ето го, пристига.

Колинс погледна. Ван Алън се промъкваше между масите и бара. Достигнал до тях, той се наведе.

— Всичко е чисто — прошепна той. — Тайнън замина за летището преди десет минути.

Пиърс остави чашката си, пусна бакшиша в чинийката и стана.

— Да тръгваме.

Пиърс плати сметката си и излязоха на улица Е. Бързо и безшумно преминаха двете преки до целта. Никой не продума, докато не достигнаха ъгъла на 10-та и Е улица, където тъмножълтата, подкрепяна от колони бетонна сграда на ФБР се издигаше пред тях.

— Тук се разделям с вас — каза Ван Алън. — Ще застана оттатък мястото за паркиране. Ако случайно стане нещо нередно и Тайнън се върне, ще ви намеря преди него. Желая щастие и на двама ви.

Проследиха го с поглед. Пиърс хвана Колинс за ръката.

— Давай сега, бързо.

Пресякоха улицата и тръгнаха по тротоара пред сградата на Едгар Хувър по 10-а улица. Пиърс бързаше напред, а Колинс правеше усилия да го следва отблизо. Пред стъклените врати не се виждаше никой, но когато те наближиха, изведнъж изскочи фигура иззад вратата. Човекът отключи и я задържа открехната. Пиърс бутна Колинс пред себе си в сградата и се плъзна след него. Колинс успя само за кратко време да види агента, отворил им вратата. Млад човек със слабовато лице и тъмен костюм. Той прошепна нещо на Пиърс, който кимна, поздрави и се присъедини към Колинс.