Ървинг Уолъс - Документът „R“

Да видя какво? Да видя записал ли е Рик този последен поверителен разговор, понеже у него е ключът към тайнствения документ R? Възможно ли е да бъде точно това?

Колинс запремига към момчето, все още седящо на пода до креслото със скръстени крака. Той се поизкашля, а след това се опита да задържи гласа си спокоен:

— Ъ-ъ-ъ… Рик, искам да те попитам… — Той се поколеба.

— Да, мистър Колинс? — вдигна поглед към него момчето.

— Да си остане между нас, разбира се, но въпреки забраната на дядо ти да опитваш този номер отново, т.е. да се криеш зад завесата и да записваш, ти вършеше ли го пак?

— О, да, продължавах, и то много пъти.

— Не се ли страхуваше, че дядо ти ще те залови?

— Не — каза убедено Рик. — Бях извънредно внимателен. Освен това правеше ми по-голямо удоволствие да поемам риска.

— О, ти си бил смел. Правил ли си записи на дядо си?

— Разбира се, предимно на него. В тази стая той говореше най-вече. Трябва да чуете някой от неговите записи.

Колинс впи поглед в Рик. Внимателно, шепнеше му вътрешен глас, много внимателно, да не то изплашиш.

— Така, продължил си да записваш дядо си, даже и последната нощ, когато е разговарял с директора Тайнън и е получил удар?

Колинс спря да диша.

— Да, въпреки че ми стана доста страшно да се крия там, след като всички хукнаха нагоре-надолу.

— Искаш да кажеш, след като дядо ти падна?

— Да — и той повдигна касетофона, — но тук бе записана всяка дума, казана преди това.

— Шегуваш ли се. Рик? Не мога да повярвам. В действителност си записал последните думи на дядо си, разговора му с Тайнън, имаш всичко запечатано на лентата?

— Та то беше лесно. Както записах вас преди няколко минути. Директорът Тайнън седеше точно където сте сега вие. Дядо седеше там, където преди малко беше баба. Мистър Адкок беше на онзи стол. Говореха за документа R, точно така, както вие и баба говорихте преди малко.

— Добър ли излезе записът? Искам да кажа, можеш ли да чуеш гласовете им?

— Чухте как работи тази машинка, нали? Отлична е — каза гордо Рик. — На следващата сутрин, когато баба отиде в болницата, прослушах лентата. Нямаше никакъв пропуск. Всичко беше на място.

С хубава машинка си се сдобил. Трябва и аз да си намеря същата. — Той замълча за миг. — А какво стана с тази касета? Да не си я изтрил? Или пък я пазиш?

Сърцето му спря да бие, докато чакаше отговора.

— Не, никога не изтривам лентите.

— Тогава тя е тук, при теб?

— Нямам я. Не пазя нито една със запис от дядо. Когато той се разболя, взех последната касета и написах върху нея ГПД, което ще рече „главният прокурор дядо“ и месеца на записа — януари. Взех я с всички останали и ги поставих в най-горното чекмедже на специалната му каса, където стояха и негови собствени записи, така че да са на сигурно място.

— И дядовата ти каса бе изнесена оттук, нали?

— Да, неотдавна.

— Рик, помниш ли какво бе записано на тази последна касета, където беше разговорът между дядо ти и Тайнън? Помниш ли какво бе казано за документа R?

Колинс чакаше със затаен дъх.

— Не слушах внимателно — направи гримаса момчето, — исках само да направя записа. На следващата сутрин, когато я прослушвах, исках само да проверя всичко в ред ли е.

— Но все трябва да си спомняш нещо. Чул си, че предимно Тайнън е говорил за документа.

— Спомням си — настоя момчето. — Той говори, но не мога да си припомня нещо специално. Тайнън говореше, а дядо изведнъж падна. Вдигна се голяма олелия, баба плачеше, а аз се изплаших здраво, спрях касетофона и останах скрит, докато дойде линейката. Когато всички се струпаха на вратата, аз се измъкнах и се прибрах незабелязан от никого в стаята си.

— Само това си запомнил, а?

— Съжалявам, мистър Колинс, но…

Той потупа момчето по рамото и добави с благодарност:

— Това е достатъчно.

Хана Бакстър се завърна в дневната.

— Това хлапе пак ли се е лепнало да ти досажда със своя касетофон, Кристъфър?

— Няма нищо такова. Поприказвахме си добре и Рик се оказа много полезен събеседник.

— Относно Хари Адкок — каза Хана, — проверих бележника на Ноъ. И двамата с Тайнън са вписани за посещението онази нощ.

— И аз си помислих така — отвърна Колинс, като намигна на Рик, а после се изправи. — По-добре да тръгвам. Благодаря ти, Хана, че ми отдели толкова време. Благодарности и на теб, Рик. Ако потърсиш място в правосъдието, обади ми се.

Когато излизаше навън, Колинс беше сигурен, че вече не е мрачно и не вали. Слънцето грееше в мислите на Колинс, но все пак имаше и една тъмна точка. Личната каса на Ноъ Бакстър беше в кабинета на директора на ФБР и зданието на Едгар Хувър.