Ървинг Уолъс - Документът „R“

— Можеш да чакаш тук — и добави към Хогън: — Няма да се бавя дълго.

Докато изкачваше стълбите, оградени с желязна решетка, сърцето на Колинс бе свито, защото не очакваше много от тази визита. Беше се срещал вече с Хана още в началото, когато започна издирването на документа R, и тя не му бе предложила кой знае колко. Вярно, бе го насочила към Доналд Редънбоу и то означаваше нещо, но далеч не достатъчно. Съмняваше се, че това второ посещение ще му предложи нещо повече. Това беше само губене на време, но бе обещал на Тони Пиърс да опита, и ето че сега опитваше.

Натисна звънеца. Вместо прислужницата самата Хана Бакстър отвори вратата. Пълното й лице изразяваше гостоприемство както винаги.

— Кристъфър, колко се радвам да те видя отново! — Когато влязоха вътре, тя прие целувката му. — Е, чакай да те погледна. Изглеждаш отлично, е, може би малко уморен. Не бива да се преуморяваш. Това казвах винаги и на Ноъ и бях права, ти знаеш.

— Изглеждаш много по-добре от миналия път, Хана. Как се оправяш?

— Старая се, Кристъфър, старая се. Благодаря на бога, че Рик е около мен. Когато отива на училище следобед, оставам съвсем самотна. Родителите му се връщат от Африка другата седмица. Мисля, че ще ми го оставят до завършване на семестъра, а възможно е и цялото лято. Как е Карин?

Колинс поиска да сподели с нея, но всичко това щеше да усложни нещата, трябваше да се спомене и Тайнън и той се отказа.

— О, отлично е, никога не е била по-добре. Изпраща ти горещи целувки.

Бяха стигнали до дневната стая. Хана посочи напред към плъзгащите се стъклени врати, които се виждаха зад полудръпнатите кафяви завеси.

— Погледни този дъжд. Така ми се иска да можех да поръчам слънчево време за теб. Тогава щяхме да седнем в патиото. Няма значение, нека се разположим удобно тук.

Колинс изчака Хана да се настани на канапето, а той седна в креслото близо до завесата.

— Желаещ ли нещо да се подкрепиш, Кристъфър? Кафе или чай?

— Съвсем нищо, Хана. Сит съм. Бих искал да поприказваме по работа. Няма да ти отнема много време.

— Започвай тогава!

— Всъщност отнася се до същата работа, по повод на която идвах и миналия път скоро след смъртта на Ноъ. Спомняш ли си?

Тя присви вежди.

— Не съвсем. Толкова много неща се случиха… Струва ми се, че ставаше дума за някакъв документ на Ноъ и ти се опитваше да го откриеш, нали?

— Да. Нека ти припомня. Касаеше се за документ, свързан с 35-та поправка, нещо като допълнение към нея. Ноъ бе пожелал да го намеря на всяка цена и да го проуча подробно. Наричал се е документът R, но и досега не можах да го открия, въпреки че трябва. Последния път те попитах дали си чувала Ноъ да го споменава. Отговори ми не. Хранех надежда, че ако опитаме отново, можеш да се досетиш за някакъв случай, когато той…

— Не, Кристъфър. Ако бях чувала да го споменава, щях да си спомня, но нямам никаква представа за нещо, наричано документ R. Ноъ рядко разискваше служебната си работа с мен.

Колинс реши да опита друг подход.

— Чувала ли си някога Ноъ да споменава за Арго Сити? Това е град в Аризона, от който се интересува правосъдието. — Той повтори названието бавно: — Арго Сити.

— Не, никога.

Разочарован, той се върна отново към старите въпроси.

— Последния път те попитах има ли Ноъ някои приятели или служебни връзки, които могат да ми помогнат да намеря документа R. Посъветва ме да посетя Доналд Редънбоу в затвора в Люисбърг. Много съм ти благодарен за това.

— Успя ли да го видиш? — учуди се Хана.

— Не. Опитах, но той беше починал, преди да успея да го срещна.

— Бедният човек. Истинска трагедия. А що се отнася до Тайнън, попита ли го за този документ?

— Веднага след посещението при теб, но и той не оказа никаква помощ.

— Тогава, боя се — присви рамене Хана, — нямаш късмет с този документ, Кристъфър. Ако Тайнън не е могъл да ти помогне, сигурна съм, че никой друг не би сторил това. Както знаеш, Върнън и Ноъ бяха много близки, искам да кажа, че работеха заедно върху 35-та поправка. Всъщност последната нощ, преди Ноъ да бъде откаран в болница, Върнън и Хари Адкок бяха точно тук, в тази стая, и разискваха, когато той получи удара. Стана точно по средата на разговора им онази нощ. Ноъ внезапно получи атака, олюля се и падна на пода. Беше ужасно.

Колинс не бе чувал по-рано за това.

— Искаш да кажеш, че Ноъ е бил с Тайнън и Адкок, когато се разболя? Никога не съм го знаел. Сигурна ли си?

— Никога не ще забравя — каза скръбно Хана. — Тази среща беше непривична. Ноъ си бе изработил правило, струва ми се заради мен, почти да не работи вечер. О, самичък работеше понякога, искам да кажа — не заедно с други хора. Помня, Върнън беше изключително настойчив по отношение на тази среща и пристигна веднага след вечеря.