Ървинг Уолъс - Документът „R“

Колинс захапа устната си, без да пророни думичка.

— Много добре, джентълмени. Ще ви изпратя. — Адкок посочи с револвера към кабинета на Тайнън.

Той остана зад тях, докато те стигнат средата на кабинета. След това се придвижи, като ги заобиколи, без да ги изпуска от очи, изправи се зад бюрото на Тайнън и постави ръка върху огромния сребрист магнетофон на Тайнън. Адкок се обърна към Колинс.

— Не зная що за главен прокурор сте, мистър Колинс, но съм сигурен, че от вас няма да излезе и половин агент от ФБР. Добрият агент не бива да пропуска и най-малката подробност. Вие и вашите момчета приглушихте почти всички подслушвателни уредби в града, за да прикриете секретното си посещение тук тази вечер, но не сте изключили подслушвателната уредба само на едно място.

Натисна бутона за включване на магнетофона. Гласовете, прозвучали от високоговорителите, бяха силни, ясни и отчетливи.

Гласът на Рик: „Когато той се разболя, взех последната лента и написах върху нея ГПД, което ще рече «главният прокурор дядо» и месецът на записа — януари. Взех я с всички останали и ги поставих в най-горното чекмедже на специалната му каса, където стояха и негови собствени записи, така че да са на сигурно място.“

Гласът на Колинс: „И дядовата ти каса бе изнесена оттук, нали?“

Гласът на Рик: „Да, неотдавна.“

Адкок преливаше от радост, но въпреки това натисна бутона и изключи апарата.

— Един от пропуските ви е, че не успяхте да предвидите думите на майката на Тайнън. Тя е разбрала, че ще посетите Хана Бакстър, и го е повторила пред сина си. Можете да подцените ФБР, мистър Колинс, но никога не подценявайте майчината любов, най-малко майчината любов към приказки със сина си и с приятелите си.

Адкок разлюля отново пистолета си.

— Можете да напуснете кабинета, както и дойдохте тук. Двама агенти ви чакат в коридора, за да ви съпроводят до долу. Лека нощ, джентълмени. Този път можете да напуснете през централния вход.

На Колинс никога не му се бе струвал по-дълъг пътят до дома му в Маклийн, Вирджиния. Съсипан, той се отпусна в предната седалка на наетата от Пиърс кола, докато Пиърс, също обезсърчен, подкара колата. На задната седалка Ван Алън седеше като пребит. Едва ли някой пророни дума до пристигането им пред дома на Колинс.

— Не можеш да спечелиш всички битки, но тази не трябваше да бъде загубена — каза Пиърс.

— Мисля, че с нас е свършено — отвърна Колинс. — Утре страната ще бъде в техни ръце.

— Боя се, че е точно така.

— Най-жалкото е, че бяхме толкова близо до целта — каза Колинс. — Проклетият документ беше в ръката ми.

— Садистично копеле — поклати глава Пиърс. — Е, изхитриха ни, но, за бога, не мога да разбера как. Какви бяха тези приказки относно майката на Тайнън?

— Тя сигурно е научила, предполагам от Хана Бакстър, че ще я посетя. Мисис Тайнън сигурно го е споменала пред Върнън и те са инсталирали подслушвателните си уредби в къщата на Бакстър. Не са рискували да пропуснат нищо. Е, какво да се прави! — Колинс отвори вратата. — Джентълмени, нека цитирам Хари Адкок, джентълмени, чувствувам нужда да се напия тази вечер. Хайде да пийнем по нещо. Искате ли да ми правите компания?

— Защо не? — отговори Пиърс, като угаси мотора.

Изкачиха се до входната врата. Колинс я отключи и всички влязоха. Току-що бяха стигнали дневната, когато телефонът зазвъня.

— Аз ще се обадя — каза Колинс и погледна към Пиърс. Обезопасен ли е? Мога ли да разговарям по телефона си?

— Цялата къща е изчистена — увери го Пиърс.

— Добре. Напитките са в бюфета, а ледът в кухнята. — Той се запъти към телефона, като подхвърли през рамо: — И за мен, направете го по-силно и с лед.

Вдигна слушалката, едва не я изтърва и я сложи до ухото си.

— Ало?

— Мистър Колинс?

— Да?

— Няколко пъти се опитвам да се свържа с вас. Обажда се Джим Шек от Форт Уърт. Имам добри новини. Няма да се впущам в подробности, но прекарах целия следобед в Далас заедно с мисис Адел Зурек, свидетелката, за която Тайнън претендираше, че е видяла жена ви да извършва убийството. Всичко е лъжа, долна лъжа. Същото се отнася и до така наречената сексуална разпуснатост на Карин. Истински измислици.

— Слава богу! — въздъхна облекчено Колинс.

— Разпитах мисис Зурек часове наред и когато й обещах, че вие ще я защищавате, тя разкри всичко. Призна, че Тайнън я е изнудил. Някога в миналото си е имала неприятен епизод, който я прави уязвима. Тайнън научил за това и го използувал срещу нея. Обещал й да не му обръща внимание, ако участвува с него в играта. Била е много уплашена, за да не се съгласи, но когато й гарантирах, че вие ще се погрижите да не й се случи нищо лошо, тя разказа цялата истина. Истината е, че тя е чула кавгата между Роули и жена му. Това не е било нещо необикновено. Тя останала, докато свърши работата си, и тръгнала за вкъщи. Това станало, след като мисис Колинс вече е била излязла. Зурек пресякла улицата и видяла, че кола спира пред къщата. От нея излязъл мъж, не е успяла да го види добре, той отишъл до външната врата, прескочил я и влязъл. Зурек останала на мястото, учудена от начина на влизането, и не знаела какво да прави, когато чула изстрел от вътрешността на къщата. Уплашила се и избягала. На следващия ден, когато чула, че Томас Роули е мъртъв, тя не посмяла да се обади на властите, пак по причина на миналото си. Не е искала да бъде замесена, но ето че Тайнън по-късно я замесил. Що се отнася до човека, убил Роули, съществуват подозрения, че Роули е имал незаконна връзка с жена му и той я разкрил. Можем да продължим проучванията си по-нататък, ако желаете.