Ървинг Уолъс - Документът „R“

Колинс не остави никакво известие. Той бе решил, че трябва да изчакат във Фредериксбърг завръщането на Йънг.

Насядали около Колинс, те обсъждаха вероятността Йънг да е направил копие от касетата на Рик заедно с другите материали от касата на Бакстър. Не пиха много. И бездруго настроението им бе твърде високо от последната възкръснала надежда. Следяха часовника, повтаряха едни и същи неща и неврастенично ставаха, разхождаха се и пак сядаха.

Около единадесет часа Колинс излезе от търпение.

— Толкова много е заложено, за да се въртим тук и да не правим нищо. Да тръгваме веднага за Фредериксбърг и там ще чакаме. Възможно е да се прибере вкъщи и по-рано.

Пиърс и Ван Алън се съгласиха. Седнаха в колата на Пиърс и подкараха през Вашингтон за Фредериксбърг.

Един час и пет минути по-късно спряха пред малкото бунгало, наето от Айшмъил Йънг, и паркираха. Колинс излезе от колата, отиде до къщата и натисна няколко пъти звънеца. След това се взря през прозореца, чиито пердета не бяха дръпнати напълно, и се върна при другите.

— Явно, че не е вкъщи. С изключение на една лампа вътре е тъмно. Ще чакаме още петдесет минути.

В един без пет минути в далечния край на улицата се появиха светлините на кола. Червената спортна кола приближаваше. Като достигна до тях, зави наляво и влезе по асфалтовата пътека до входа на къщата. Вратата на колата се отвори. Ниска заоблена фигура излезе, заобиколи колата, спря на тревистата площ пред къщата, изгледа ги любопитно и избърза към вратата.

Колинс, подал се наполовина от колата, се изправи.

— Айшмъил! — извика той. — Аз съм, Крис Колинс!

Готов да се мушне в къщата си, Йънг спря и се обърна, а Колинс го доближи, последван от другарите си.

— Боже! — въздъхна с облекчение Йънг. — Изглеждахте толкова съмнителни. Помислих си, че някой иска да ме нападне. — Той огледа Пиърс и Ван Алън. — Хей, какво става… по това време?

— Ще ти обясня — отговори Колинс и набързо представи двамата си приятели. — При теб сме, защото е възможно да ни помогнеш. Нямаш представа колко е важно.

— Хайде, влизайте — покани ги Йънг.

— Благодаря — отвърна Колинс. — Нямаме нито минутка за губене.

Като влязоха в дневната, Йънг свали памучното си сако и ги огледа въпросително.

— Изглеждате твърде напрегнати. Не мога да си представя какво мога да сторя за вас.

— Много — отговори Колинс. — Искаш ли да видиш 35-та поправка мъртва?

— Дали искам? Бих сторил всичко на света, за да я видя погребана, но нямам никаква възможност, мистър Колинс. Като я гласуват в Калифорния днес следобед…

— Има шанс и той зависи от теб. Къде съхраняваш проучванията си за книгата на Тайнън?

— В съседната стая, трапезарията. Обърнах я на кабинет. Искате ли да видите?

Изненадан, той ги въведе в малка стая, прилична на импровизиран кабинет. Близо до прозореца стоеше стара сгъваема маса, отрупана нависоко с книжа. До нея, на отделна поставка, имаше електрическа пишеща машина. До отсрещната стена стоеше кухненската маса, също натрупана с книжа, папки и хранителни продукти. На единия й край имаше голям магнетофон. Още два касетофона, „Норелко“ и портативен „Сони“, бяха поставени на стол до масата. Три касетки за документи бяха изправени до третата стена.

— Голяма бъркотия — извини се Айшмъил Йънг, — но аз работя така. О, мистър Колинс, надявам се, че получихте моето благодарствено писмо. Голяма работа свършихте, като оправихте това имиграционно дело. Не мота да ви изкажа колко много сме ви задължени, Еми и аз.

— Не ми дължиш нищо, но можеш да ми помогнеш, а също така и на всички още сега. Твърдиш, че всичките проучвания са тук? Добре, мен ме интересува твърде много една-единствена част от твоите проучвания, ако е налице.

Йънг приглади неспокойно косата си върху оголващото се теме.

— Бих искал да ви помогна по всякакъв начин, разбира се, но нали знаете, повечето от тези неща са секретни. Дадох честна дума на Върнън Тайнън, че нито един човек не ще види… Защото пък, ако открие, че съм ви показал нещо… — Той спря внезапно. — По дяволите Тайнън! Вие рискувахте заради мен и аз ще сторя същото за вас. Кажете какво ви трябва!

— Помниш ли, когато вечеряхме в „Жокей Клъб“? Тогава спомена между другото, че Тайнън е оставил на твое разположение цялата частна документация на полковник Бакстър, за да приготвиш копия от нея за книгата му. Направи ли действително копия от всичко в касата на Бакстър?

— Практически на всичко — кимна Йънг. — Естествено всичко, което се отнасяше до Тайнън, с изключение на записите…