Ървинг Уолъс - Документът „R“

Започна със заместник-губернатора Едуърд Дъффийлд. Потърси го на домашния му телефонен номер. Телефонът звънеше и звънеше без никакъв отговор. Повтори няколко пъти и все безрезултатно. Накрая реши, че Дъффийлд е откачил телефона си, за да не го безпокоят през нощта, и се отказа.

След това опита да открие Ейб Глас, председателствуващия в момента Сената. Първите му две позвънявания останаха без всякакъв отговор. На третото се обади сънлив женски глас. Оказа се, че това е мисис Глас. Съобщи му, че съпругът й е извън града и ще може да го намери късно предобед в служебния му кабинет, където ще се подготвя за гласуването.

Разстроен, Колинс се питаше към кого да се обърне. За миг му мина през ума да се обади в Белия дом на президента Уодсуърт и да струпа всичко в неговия скут. Разбира се, за президента на САЩ не би имало никакви затруднения да изпрати нужното съобщение в Сакраменто. Едно нещо обаче го възпираше. Президентът можеше да не пожелае да се обадя в Сакраменто. Въпреки наличието на документа R на него можеше да му се поиска поправката да бъде гласувана и да стане част от конституцията, а след това със свои средства да се справи с всякакакви заплахи. Не, беше много рисковано да се обажда на президента. Същото се отнасяше и за губернатора на Калифорния, политически приятел на президента. По-добре някой друг в Сакраменто.

И изведнъж се досети за този друг в Сакраменто — депутата Олин Кийф. Позвъня му и той се обади веднага.

— Ще бъда в Сакраменто днес в един часа следобед — му каза Колинс. — Притежавам важни доказателства срещу поправката. Те трябва да бъдат изслушани преди гласуването. Можете ли да ми осигурите среща със заместник-губернатора Дъффийлд и сенатора Глас? Цяла нощ се опитвам да се свържа с тях, но безрезултатно. Трябва да ги видя на всяка цена.

— Ще обядват в „Дерби Клъб“. Той е в задната част на ресторанта „Посис Котидж“. Съвсем сигурно ще бъдат там до два без четвърт. Ще им кажа да ви чакат. Впрочем и аз ще бъда с тях.

— Кажете им, че е много наложително.

— Ще направя всичко от своя страна, само дано пристигнете навреме. Влязат ли в заседателната зала и започнем гласуването, вече не ще можете да ги достигнете.

— Ще бъда точен — обеща Колинс.

Всичко бе уговорено и той се почувствува облекчен.

Изтегнал се на канапето в кабинета си, той прекара два часа в откъслечен сън. Пиърс и Ван Алън го събудиха, когато стана време да поема за националното летище на Вашингтон.

Всичко вървеше по разписание. Самолетът излетя навреме, приземи се в Чикаго навреме, после отново излетя навреме и очакваше да пристигне в Сакраменто също навреме.

Бедата дойде един час преди пристигането им в Сакраменто, когато командирът на самолета съобщи, че гъста мъгла е легнала над летището в Сакраменто и техният полет се отклонява към Сан Франциско. Извини се за създалото се неудобство и добави, че ще кацнат в Сан Франциско в дванадесет и тридесет. Очаквал ги специален автобус, за да ги превози през осемдесетте мили до Сакраменто.

За първи път Колинс наистина се разтревожи. Беше пътувал достатъчно често от Сан Франциско до Сакраменто, за да разбере веднага, че пътят му се удължава с още час и половина. Даже да наемеше такси и да пришпорва шофьора към максимална скорост, няма да успее да достигне „Посис Котидж“, преди Дъффийлд и Глас да са си отишли.

Докато един от служителите на летището търсеше да му наеме кола, той се опита да се свърже по телефона с Кийф, но не го намери нито в служебния му кабинет, нито в ресторанта. Без да губи повече време, Колинс се завтече към чакащата го кола.

Докато си припомняше всичко това, колата навлезе в центъра на града в близост с издигащия се позлатен купол на щатския капитолий.

— А сега накъде беше, сър? — запита шофьорът.

— Към ресторанта на една пресечка южно от Капитолия. Нарича се „Посис Котидж“. На ъгъла на 11 й О улици.

— След една минута ще бъдем там, сър.

Вляво от себе си Колинс можеше да види целия парк на Капитолия: четиридесет акра, засадени с най-малко хиляда вида дървета, храсти и цветя. На съвсем леко издигащ се хълм стоеше сградата на Капитолия с позлатеното си кубе и четирите си етажа, поддържани от коринтски колони.

Пропълзяха сред гъстия трафик на улица N, завиха по 11 — та и най-после стигнаха ъгъла й с улица О.

— Пристигнахме — каза шофьорът, показвайки ресторанта.

— Намери място да паркираш — отвърна забързано Колинс. — Няма да се бавя много. Ще се срещнем пред ресторанта.