Ървинг Уолъс - Документът „R“

Настойчивостта в думите на Колинс беше смекчила малко съпротивата на Дъффийлд.

— Дори ако притежаваното от вас е толкова значимо, не мога да си представя как бих предотвратил незабавното гласуване.

— Не можете да гласувате, ако нямате кворум, нали?

— Искате да поканя мнозинството от сенаторите да напуснат залата? Нищо няма да излезе от това. Сержантите ще бъдат принудени да съберат всички.

— Но преди сержантите да ги съберат, аз ще приключа с демонстрацията на доказателствата си.

Дъффийлд се поколеба за миг.

— Не зная… Колко време ще ви е необходимо?

— Не повече от десет минути. Толкова е нужно, за да чуете предлаганото от мен.

— А как ще чуят членовете на Сената доказателствата ви?

— Ще ги повикате неофициално в две групи от по двадесет души и ще ги посъветвате да изслушат вече чутото от вас. По това време вие вече ще искате и те да го чуят. След това можете да пристъпите към гласуването.

Дъффийлд все още се колебаеше.

— Мистър главен прокурор, исканото от вас е нещо съвсем изключително.

— Моите доказателства са също съвсем изключителни — настоя Колинс. Чувствуваше, че от позицията си на официален представител на правителството можеше да бъде още по-настойчив, но знаеше също колко решително защищават своите щатски права щатските официални лица. Все така напрегнат, той продължи: — Трябва да намерите начин да ги изслушате. Сигурно ще се намерят някакви средства за това. Нищо ли на този свят не може да ви позволи да отложите гласуването?

— Е, разбира се, съществуват известни фактори… фактори като… Е, ако имате доказателства, че предстоящата за гласуване резолюция е изработена, като хората са били подведени, или съдържа елементи на прикривана конспирация… Ако можете да докажете такова нещо…?

— Мога! Притежавам доказателства за заговор против нацията. Животът или смъртта на нашата република зависи от изслушването на тези доказателства и трябва да ги имате предвид, когато ще гласувате. Ако не се съгласите да ги чуете, ще носите отговорността за тази своя грешка до гроба си. Повярвайте ми.

Силно впечатлен, заместник-губернаторът отправи прям поглед към Колинс.

— Много добре — каза внезапно той. — Ще уредя чрез сенатора Глас да нямаме кворум за десет минути. Вие се качете на четвъртия етаж в първата до асансьора стая за комисии. Тя е свободна. Депутатът Кийф ще ви покаже пътя. Сенаторът Глас и аз ще се присъединим към вас съвсем скоро. — Той замълча за миг. — Мистър главен прокурор, дано това се окаже нещо.

— То е доста нещо — каза мрачно Колинс.

В модерно мебелираната стая на четвъртия етаж четиримата бяха насядали около масата в светли тонове, разположена в центъра. Колинс тъкмо приключваше обясненията си пред Дъффийлд, Глас и Кийф. Бе им обяснил накратко обстоятелствата, довели го до запознаването му с документа написаната добавка към 35-та поправка. На смъртния си одър полковник Бакстър бе настоял този документ да бъде направен всеобщо достояние.

— Няма да ви отегчавам с подробности за мъчителния път, извървян от мен, докато се добера до документа. Достатъчно е да ви заявя, че тази сутрин успях да се добера до него — обясни им Колинс. — Оказа се, че това не е писан документ, а словесен план, уловен и съвсем случайно записан на магнетофонна лента от дванадесетгодишния внук на Ноъ Бакстър. Когато записът е правен през януари, са присъствували трима души: директорът на ФБР Върнън Т. Тайнън, заместникът му Хари Адкок и главният прокурор Ноъ Бакстър. На тази лента ще чуете само гласовете на Тайнън и Бакстър, записани от момчето, без да съзнава важността на това дело. За да сте сигурни и вън от всякакво колебание, че на тази лента е записан гласът на Тайнън, бе извършена вокална идентификация от един от нашите най-големи специалисти в тази област. Тук е и официалното удостоверение.

Колинс извади от чантата си доказателствата от д-р Ленард и ги подаде на Дъффийлд. Заместник-губернаторът ги разгледа смълчан и ги предаде на сенатора Глас.

— Уверени ли сте сега, че ще чуете гласа на директора Тайнън? — отправи въпроса си и към двамата Колинс.

Водачите на Сената кимнаха утвърдително.

Колинс се наведе и извади от чантата си портативния касетофон. Сякаш изпълняваше ритуал, той го нагласи в средата на масата и оправи силата на звука.

— Тогава да започваме. Най-напред ще чуете гласа на Тайнън, а после и на Бакстър. Слушайте внимателно. Това е тайната, известна като документа R.