Ървинг Уолъс - Документът „R“

Грабнал чантата с портативния касетофон, той изскочи от колата. Спря за миг да погледне часовника си. Беше два часът без девет минути. Закъснял беше с петдесет и една минути. Питаше се успял ли е Кийф да задържи Дъффийлд и Глас.

Колинс се втурна в ресторанта, запита за „Дерби Клъб“ и бе насочен към крайното помещение с бар. Беше празно, с изключение на самотната меланхолична фигура до бара.

Олин Кийф го забеляза и слезе от столчето си. Бузестото му, обикновено приветливо лице изразяваше дълбока загриженост.

— Току-що щях да си тръгвам и аз. Какво се е случило?

— Мъгла. Наложи се вместо тук да кацнем в Сан Франциско. Пристигнах оттам с кола за час и половина. — Той се озърна. — Дъффийлд и Глас…?

— Бяха тук, но не успях да ги задържа повече. Отидоха в Сената да се приготвят за гласуването. Все още разполагаме със седем минути, преди да започне последното четене. Не съм сигурен… но можем да се опитаме да ги измъкнем от залата.

— Трябва! — настоя отчаяно Колинс.

Напуснаха бързо ресторанта, а после тичешком се запромъкваха между пешеходците и се насочиха на юг по 11 улица към Капитолия.

— Залата е в южния край на втория етаж — обясни Кийф. — Дано да успеем да стигнем, преди да са затворили вратите.

Достигнали сградата, те изтичаха по каменните стъпала и пресякоха големия печат на Калифорния, изобразен върху мозайката на пода.

— Ей по това стълбище — показа Кийф. Като се заизкачваха, той добави: — Знаете, че днес предобед Тайнън беше тук, нали?

— Зная. Как се справи?

— Доста добре. Взе ума на всички от законодателната комисия. Гласуваха почти с пълно болшинство за ратифициране на поправката. Аз ще тръгна оттук към Сената. Дано вие да имате по-голям успех от Тайнън.

— Ще го имам, само да ми се даде възможност — той повдигна чантата си. — Тук съм заключил единствения свидетел, който е в състояние да ликвидира Тайнън.

— Кой е той?

— Самият Тайнън — отговори загадъчно Колинс.

Бяха достигнали залата на Сената. Повечето от четиридесетте сенатори се бяха разположили в сините си кресла, а другите се разхождаха между редиците. Заместник-губернаторът Дъффийлд, облечен в елегантен син костюм на райета, бе изправен на подиума с издигнат пред него микрофон и оглеждаше събралите се през блестящите си очила без рамки.

— По дяволите — извика приглушено Кийф, — дежурният сержант започва да затваря вратите.

— Не можете ли да стигнете до Дъффийлд?

— Ще се опитам.

Той се мушна бързо в залата, обясни нещо на един от възпиращите го пазачи, заобиколи постланите с килим стълби към подиума, и без да се изкачва, повика председателя на Сената.

Напрегнат, Колинс наблюдаваше тази беззвучна картина. Дъффийлд се понаведе, за да чуе какво му говори Кийф. После той вдигна безпомощно ръце и посочи пълната зала. Кийф продължаваше да говори. Най-сетне Дъффийлд поклати недоволно глава и се присъедини към Кийф. Последният не спираше да говори, сочейки към Колинс. За миг пробягна нерешителност по лицето на Дъффийлд, но накрая, макар и колебливо, последва Кийф.

Срещнаха се на входа на залата. Кийф представи председателя на Сената на Колинс. Издяланото като от кремък лице на Дъффийлд беше неспокойно.

— Съгласих се да напусна подиума от уважение към вас, мистър главен прокурор. Депутатът Кийф ми предаде, че разполагате с нови доказателства, засягащи нашето гласуване на поправката.

— Жизненоважно доказателство, което е необходимо да бъде прослушано от вас и от членовете на Сената.

— Невероятно е да успея да уредя такова нещо, мистър главен прокурор. Просто е много късно. През последните четири дена бяха изслушани и бяха представени всички доказателства пред законодателната комисия. Изслушването приключи днес предобед с директора Тайнън. Разискванията също свършиха, така че вашите доказателства не могат и да се разискват. Процедурата е отишла толкова далеч, че всеки миг ще започне последното четене на 35-та поправка и гласуването й. Не виждам никакъв начин да преустановя този процес.

— Съществува само един начин — отговори Колинс. — Чуйте моите доказателства вън от залата. Забавете процедурата само толкова, колкото да ги изслушате.

— Но това ще е безпрецедентен случай. Крайно необичайно.

— Моите доказателства за вас и членовете на Сената са също без прецедент в историята и много повече от необичайни. Повярвайте ми, ако се бях сдобил с доказателствата по-рано, щях да ви ги представя по-рано. Едва тази сутрин след полунощ се добрах до тях. Незабавно излетях, за да ви ги представя. Донесените от мен доказателства са от огромно значение за вас, за Сената, за народа на Калифорния, за целите Съединени щати. Не бива да гласувате, преди да сте чули донесеното от мен в тази чанта.