Ървинг Уолъс - Документът „R“

Колинс се пресегна, натисна стартовия бутон, после опря лакти на масата, а брадичката си върху дланите и закова погледа си в двамата председатели на Калифорнийския щатски сенат.

Лентата се завъртя и високоговорителят оживя:

Гласът на Тайнън: „Сами сме, нали, Ноъ?“

Гласът на Бакстър: „Искаше да се срещнем насаме, Върнън? Добре, собствената ми дневна стая е толкова сигурно място, колкото всяко друго в града.“

Гласът на Тайнън: „Така трябва да бъде. Пръснахме хиляди долари, за да освободим къщата ти от подслушвателни уредби. Вярвам, че е съвсем сигурна за предстоящото ни разискване.“

Гласът на Бакстър: „Какво има да дискутираме, Върнън? Какво си си наумил пак?“

Гласът на Тайнън: „Ето какво. Струва ми се, че приключих вече с разработката и на последния стадий от документа R. Хари и аз го приемаме за безпогрешен. От теб искам само едно, Ноъ, не ставай придирчив в последната минута. Помни, съгласихме се с теб, че можем да пожертвуваме всичко, а аз бих добавил и всекиго, ако се налага да спасяваме нашата нация. Бил си винаги с нас, Ноъ. Съгласи се, че поправката е най-доброто средство и единствената реална надежда, независимо какви трудности трябва да преодолеем, за да я постигнем. Е, сега ни остава още само една-единствена стъпка. Помни, че винаги досега си бил с нас. Твърде дълбоко си навлязъл с нас, за да се измъкнеш. Не можеш да се измъкнеш, даже и да ти се иска много да го сториш.“

Гласът на Бакстър: „Да се измъкна от какво? Какви ги приказваш, Върнън?“

Гласът на Тайнън: „Отнася се до това, да направим за хората нещо, което те сами не могат да сторят за себе си. Да им поднесем сигурност в живота. В момента, когато 35-та поправка стане част от конституцията, да поставим веднага в действие документа R — РЕКОНСТРУКЦИЯТА на страната. Ще поставим в ход всички наши законни прерогативи, гарантирани от 35-та…“

Гласът на Бакстър: „Но това е невъзможно, Върнън. Ти не можеш да се позовеш на поправката. Трябва да имаш налице истинско, от национален мащаб извънредно положение. Съгласно конституцията заедно с поправката трябва да съществува истинска криза, беда, заговор, преди да задвижим поправката. Ако няма такова нещо, ти не можеш…“

Гласът на Тайнън: „Но ние ще можем, Ноъ, защото ще е налице и кризата, и извънредното положение. Всичко е наредено, Ноъ. Аз лично съм се погрижил. Често е нужно да се пожертвува един човек, за да се опазят другите. Един от нас двамата, ти или аз, но най-вероятно ти, ще трябва да обяви извънредното положение в реч по телевизията. Ще се обърнеш към нацията. Това е и същността на документа R. Набелязал съм и главното в речта. Ще се обърнеш към нацията, като започнеш така: «Граждани на Америка, явявам се пред вас в тези скръбни часове. Ние всички еднакво преживяваме загубата, еднакво страдаме от тежка мъка по повод жестокото убийство на нашия любим президент Уодсуърт вчера. Неговата ужасна смърт от ръката на убиец, ръка, направлявана от конспирация, целяща разгрома на нашата нация, ни лиши от един от най-големите наши водачи. Но тази смърт ще бъде поучителна за нас и за цялата нация. Като се обединим в едно, ще е необходимо да се погрижим подобно насилие да стане невъзможно в границите на нашата държава. Ето защо, по разпореждане на нашия нов президент предприемам решителна стъпка да обуздая съществуващите в момента беззаконие и терор. Обявявам прекратяване на действието на закона за гражданските права, както е предвидено според 35-та поправка, и известявам за образуването на комисията по националната сигурност…»“

Гласът на Бакстър: „Боже мой, Върнън! Добре ли те чух? Президентът Уодсуърт убит по твое нареждане?“

Гласът на Тайнън: „Не бъди сантиментален лигльо, Ноъ. Не е време за това. Принасяме в жертва един нищо и никакъв политикан, за да спасим цялата нация. Не разбираш ли, Ноъ? Ще я спасим.“

Гласът на Бакстър: „О, боже… боже… боже… оо-о-х.“

Гласът на Тайнън: „Ноъ, вие… Ноъ… Ноъ! Какво става? Какво става с теб? Какво е това, Хари… да не би да получи някакъв удар или кой знае какво? Помъчи се да го изправиш. Да повикаме Хана…“

Лентата свърши.

Колинс се бе втренчил в лицата на Дъффийлд, Глас и Кийф.

Тримата седяха като вкаменени от шока.

— Е, джентълмени? — запита Колинс. — Ще има ли истината своя празник?

Дъффийлд се изправи тежко.

— Тя вече има своя празник — отговори той сдържано. — Отивам да свикам сенаторите.

Когато боингът се наклони за приземяване към пистата на националното летище във Вашингтон, вече се бе стъмнило. От прозорчето на самолета Колинс наблюдаваше как светлините се изкачват към него и раздрусването от натегнатите спирачки го накара да осъзнае, че е у дома си.