Ървинг Уолъс - Документът „R“

Беше осведомен, че гласуването ще започне няколко минути след два часа. Резолюцията ще бъде прочетена в залата за трети и последен път. Чрез гласуване на членовете на Сената ще бъдат преустановени по-нататъшните разисквания. Веднага след това ще започне и гласуването. Веднъж започнало, то не може да бъде спряно. Проведеното гласуване не може да бъде променено или повторено. По-рано, дори и след отрицателно гласуване, законодателното тяло, ако има основание, можеше да поиска отново разглеждане на даден законопроект, повторното му гласуване и промяната му. Подобно нещо се случи през 1972 г., когато бе гласувана 27-та поправка за еднаквите права на различните щати. Два от щатите, Върмънт и Кънектикът, гласуваха против нея, а по-късно промениха гласовете си точно обратно. Това вече не беше позволено в повечето от щатите и един от тези щати беше Калифорния. Гласуването в два часа щеше да бъде окончателно и 35-та поправка щеше да се превърне в закон. След толкова усилия Тайнън щеше да спечели, а народът да загуби.

Ръчният му часовник показваше два без деветнадесет минути.

Дърпаше упорито от цигарата си, като премисляше непрекъснато събитията от последната нощи тази сутрин. Възстановяваше ги така, сякаш бяха настояще.

Когато напускаха Айшмъил Йънг заедно със скъпоценната ролка, те се намираха в приповдигнато състояние на духа. Мисията им се беше превърнала в кръстоносен поход. По пътя от Фредериксбърг до правосъдието в два часа сутринта те се мъчеха да разпределят задачите си. Предстоеше много да се направи за съвсем кратко време.

В кабинета на Колинс разпределиха задачите си. Колинс пое върху себе си всички телефонни обаждания. От позицията на главен прокурор щеше да му бъде отдадено нужното внимание. Пиърс пое върху себе си грижата за идентифицирането на записания глас. Те знаеха, че лентата е автентична, но тези, които щяха да я слушат, можеха с пълно право да поискат абсолютни доказателства. Ван Алън се зае да осигури самолетната резервация на Колинс до Калифорния. Накратко разискваха възможността да се поиска военен самолет. Колинс я отхвърли от страх, че това може да стигне до ушите на нежелателни хора. Гражданската авиация, дори и да го забавеше малко, беше далеч по-сигурна. Ван Алън също се зае да намери подходящ магнетофон за Колинс. След като се установеше достоверността на гласа, трябваше да се направи презапис от тежката ролка на Йънг върху портативна касета на частта, съдържаща документа R, и Колинс да я вземе заедно с портативния магнетофон със себе си.

Всичките задачи биваха изпълнявани гладко, с изключение на тези, поети от Колинс. Първото телефонно повикване не му създаде никакви проблеми. Той събуди директора на най-голямата телевизионна мрежа в Ню Йорк, представи му се кой е и каза, че това е крайно спешно. Убеди го да нареди на управляващия вашингтонската мрежа да им оказва пълно съдействие. След това Пиърс разбуди д-р Ленарт от университета в Джорджтаун. Тъй като бяха стари познати с Пиърс, известният криминолог, като помърмори малко, се съгласи да извърши идентификацията на гласовете в своята лаборатория.

Пиърс побърза до локалната телевизионна служба, за да вземе от тях филм заедно със записа от последното интервю на Тайнън. Получи също и видеомагнетофон, за да ги възпроизведе върху него. Всичките тези неща заедно със записа на Айшмъил Йънг бяха отнесени в лабораторията на д-р Ленарт. Изтъкнатият специалист по идентифициране на гласове постави за сравнение едни и същи думи, ползувани от Тайнън както в интервюто му, така и в лентата на Йънг, на спектрографски анализ. Неговият апарат очертаваше визуално вълнисти линии, които даваха височината и обема на гласа на Тайнън. Когато всичко това бе приключено, доказа се, че гласът, записан върху лентата на Йънг, е на Тайнън.

Д-р Ленарт издаде писмено удостоверение, идентифициращо гласа на Тайнън.

Междувременно Ван Алън успя да достави портативен касетофон за Колинс и да му осигури място за самолета към Калифорния. Най-ранният полет от националното вашингтонско летище за Сакраменто беше в осем и десет сутринта. Колинс щеше да пристигне с него в Чикаго в девет и осем минути. Предвиждаше се един час за смяна на самолетите и щеше да отлети от чикагското летище „О’Хеър“ в десет и десет минути, за да пристигне в Сакраменто в дванадесет и двадесет и пет калифорнийско време. Този маршрут удовлетворяваше напълно Колинс.

Оставаха му обаче още доста недовършени задачи. Бе решил да уведоми Калифорнийския сенат за предстоящото си пристигане и да договори среща със сенаторите, преди гласуването да започне. Искаше да ги предупреди, че разполага с унищожителни доказателства срещу 35-та поправка. Искаше да им каже само това и нищо повече. Беше му ясно, че е безполезно да им обяснява по телефона в какво се състоят доказателствата. Трябваше да ги чуят на място, за да повярват. Освен това беше опасно да се излагат по телефона подробности. Те можеха да стигнат до Тайнън, отседнал понастоящем в Сакраменто, и той бе в състояние да предприеме всичко, та да се добере до доказателствата и да ги унищожи. Не, щеше да им съобщи толкова, колкото бе необходимо, за да му отделят достатъчно време за прослушване преди гласуването.