Ървинг Уолъс - Документът „R“

— Раздел I. Член 1. Никакви свободи няма да бъдат гарантирани, ако може да се допусне, че те заплашват националната сигурност. Член 2. В случай на явна опасност президентът има право да назначи комисия за национална сигурност, която ще работи заедно с националния съвет за сигурност. Член 3. След вземане на решение, че сигурността на страната е в опасност, комисията за национална сигурност ще направи декларация за крайно изострено положение и ще бъде облечена във всеобхватна власт, подменяща конституционната до ликвидирането на опасността. Член 4. Председател на тази комисия ще бъде директорът на Федералното бюро за разследване.

— Тайнън, неговата клауза — произнесе Пиърс, без да се обръща към някого специално.

Четенето в Камарата продължаваше.

— Член 5. Това ще важи, докато не се декларира, че опасността е взета под контрол. Раздел 2. Член 1. По време на действие на поправката ще бъдат гарантирани всички останали права по Конституцията. Член 2. Всичките предприемани действия от комисията трябва да бъдат приемани с пълно болшинство.

Гласът на телевизионния репортер се чу отново.

— Критичното гласуване настъпва. Всеки депутат гласува чрез наклоняване на двупосочен ключ наляво или надясно. Ако го насочи към ДА, на светлинното табло срещу името му светва зелено. Ако го насочи към НЕ, светва червено. Наблюдавайте светлинното табло, където гласовете се отчитат автоматично. Обикновено болшинството би одобрило поправката. Това означава, че ако гласовете в полза на поправката достигнат четиридесет и един, тя е приета от Камарата. Сбор от четиридесет и един против означава, че е отхвърлена. Ако бъде отхвърлена, това ще рече край на толкова много разискваната 35-а поправка. Ако бъде одобрена, тогава ще се очаква крайното решение за ратифицирането или отхвърлянето й от четиридесетчленния Сенат три дни по-късно. — Той замълча за миг. — Гласуването започва.

Колинс седеше като залепен за стола си, втренчен в екрана.

Лампичките святкаха върху таблото, докато минутите течаха. Той следеше обшия сбор. Зелените лампи вземаха връх. Броят им стигна тридесет и шест, след това тридесет и седем, тридесет и осем, тридесет и девет, четиридесет, четиридесет и една.

Възторженият вик от посетителите в галериите се смеси с недоволството и всичко това бе прекъснато от гласа на репортера:

— Край на гласуването в Калифорнийската камара на представителите. Поправката спечели болшинството от гласовете. Премина през първото от двете законодателни тела. Сега съдбата й е изцяло в ръцете на Калифорнийския сенат след по-малко от седемдесет и два часа.

Пиърс стана от леглото и угаси телевизора.

— Боях се тъкмо от това. — Той огледа внимателно останалите. — Изглежда, нашите усилия са пресечени изкъсо. — Отправи се към Колинс, седнал като прикован в креслото си. — Крис, нуждаем се от помощта ти в какъвто и да е вид. Нека се опитаме ние да ти помогнем, за да бъдеш свободен и ти да ни подкрепиш.

— Имаш предвид Карин?

— Твоята съпруга, изнудването на Тайнън. Нека задвижим Джим Шек и останалите двама във Форт Уърт.

Обезкуражаващите събития на екрана бяха вече помогнали на Колинс да вземе решение.

— Добре, давай. Приемам с готовност предложението ти. — Струваше му се, че последната му надежда е свързана с тримата в стаята. — Всъщност съществува още нещо, в състояние да ни помогне. Ако то бъде изложено пред Сената, може да ликвидира поправката.

— Всичко, способно да допринесе за каузата, ще има моята помощ — каза Пиърс, като седна отново на ръба на леглото.

Колинс се бе изправил.

— Чувал ли е някога някой от вас за текст, вероятно меморандум, наречен документът R?

— Документът R? — повтори Пиърс, а след това поклати глава. — Не ми говори нищо. Не, не съм чувал нищо за него.

Ван Алън и Ингстръп също показаха, че за тях това име не означава нищо.

— Нека тогава ви разкажа за него — подхвана Колинс. — Всичко започна през нощта, когато полковник Ноъ Бакстър почина. Самият аз го научих няколко дни по-късно…

Без да пропуска нито една подробност, Колинс оживи познатите ни лица и събития от последните седмици, докато другите слушаха увлечени. В продължение на един час Колинс разказва за полковник Бакстър, за жена му, за документа R („опасност… опасен… трябва да бъде изложен на показ… аз бях… хитрост… да се види“), за концентрационния лагер на Джош в Тюл Лейк (Пиърс кимна с разбиране), за депутатите Кийф, Тобиас и Юркович и за пресилваните от Тайнън криминални статистики, за тъмничаря Дженкинс и затвора в Люисбърг, за Сюзи Редънбоу и самия Доналд Редънбоу, Редънбоу и Фишър Айлънд, за председателя на Върховния съд Мейнърд и Арго Сити, за Редънбоу и Рамон Ескобар. Бяха запознати с всичко подробно, с изключение на най-важната улика — документа R. Липсваше само той.