Ървинг Уолъс - Документът „R“

Колинс впи поглед в него с отвращение. Накрая се отпусна, предаде се и рухна назад в креслото.

— Добре — произнесе той изтощен, — печелиш. Повтори ми какво точно искаш от мен!

За първи път през целия си семеен живот Колинс изпитваше нежелание да се прибере у дома при жена си. След заминаването на Тайнън той нямаше никакво желание за работа, но бе останал нарочно в правосъдието, понеже искаше да е сам, да мисли. Разкъсваха го противоположни чувства. Още не можеше да превъзмогне шока от чутото за случая с Карин. Измъчваше то разочарованието, че е скрила недалечното си минало. Беше объркан относно вината или невинността й за смъртта на нейния мъж (четири дни не са били достатъчни на журито да вземе единодушно решение). Съществуваше и страхът, че може да я сполети беда, тъй като Тайнън имаше възможности да поднови делото срещу нея. Над всичко стоеше картината, нарисувана от Тайнън за скрития й сексуален живот. Голите оргии. Поредиците от перверзни. Той не вярваше нито дума от това, но не бе в състояние да изтрие грозните картини от съзнанието си. Нямаше представа за чувствата си, каква позиция да заеме, как да се отнася към нея.

Тези объркани проблеми останаха неразрешени в кабинета му и сега бяха същите, когато постави ключа в бравата на входната врата, отключи я и влезе у дома си. Искаше му се да избегне всякаква разправия, да избегне и жена си, но съзнаваше, че това е невъзможно.

Явно го беше чула да влиза.

— Крис? — повика тя от трапезарията.

— Тук съм — отвърна той и се насочи по коридора към спалнята.

Свали връзката си и тъкмо събличаше сакото, когато тя се появи.

— Откакто се обади по телефона, цял ден съм на тръни в очакване да чуя какво става. Започнах да стягам багажа. Заминаваме за Калифорния, нали?

— Не — отвърна глухо той.

Тя се бе насочила към него да го целуне, но се спря в устрема си.

— Не? — и веждите й се извиха. Втренчи се в лицето му. — Не подаде ли оставка?

— Не, не сторих това.

— Аз… не мога да разбера, Крис.

— Написах писмото, а после го скъсах… след посещението на Върнън Тайнън. След като си замина, скъсах писмото, бях принуден да го направя.

— Ти… си бил принуден — повтори тя. — Скъсал си го заради… — Тя се бе вцепенила. — Заради мен?

— Откъде знаеш? — запита той удивен.

— Защото подозирах, че може някога да се случи. Знаех, че той е в състояние да направи всичко възможно, за да спре твоята съпротива. Онази вечер, на вечерята с този писател, Айшмъил Йънг… когато той ти каза, че Тайнън разследва всички около себе си, знае всичко за всеки, който има отношение към неговия личен живот… знаех, знаех, че ще тръгне по следите ти и ще открие мен. Много се изплаших. Крис. Същата нощ, когато си лягахме, реших, едва ли не за стотен път, да ти кажа. Наистина исках да ти кажа, дори започнах, но ти вече беше заспал. На сутринта какво ли не се случи и ми попречи. Трябваше да ти кажа. О, боже, помогни ми, каква глупачка се оказах! Такава обикновена тайна, но ти трябваше да я чуеш от мен.

— Трябваше да я зная, Карин, поне само за да мога да те защитя.

— Да, прав си, но не да защитиш мен, а себе си. Сега, когато Тайнън ти е казал… не зная какво ти е казал… но по-добре е да чуеш цялата история от мен.

— Не искам да я чувам сега, Карин. Трябва да пътувам извън града, за да произнеса реч. Когато се върна от Чикаго…

— Не, слушай! — Тя бе дошла съвсем близо до него. — Тайнън ти е разказал, че съпругът ми е бил застрелян в спалнята ни, че хората са ме чували да крещя неведнъж, че бих искала да го убия? Истината е, че бяхме в поредната страхотна караница, една от хилядите. Избягах от къщи и отидох при баща си. След това реших да се върна, за да опитам за последен път да се разберем. Заварих Том на пода мъртъв. Нямах никаква представа кой го бе убил, а и досега все още не зная. Неколцина от околните обаче са чули нашия скандал и думите ми, че бих желала да е мъртъв. Вярно е, казвала съм го хиляди пъти. Естествено, бях обвинена. Уликите бяха повърхностни, неубедителни, но ни бяха назначили нов областен прокурор, жаден да си създаде име. Бях изправена пред съда. За мен това беше най-ужасното изтезание. Това ли ти разказа Тайнън, всичко, в подробности?

— Повече от това. Каза ми, че си получила висящо жури.

— Какво ти висящо жури — сви презрително устни тя. — Единадесетте от журито бяха за моето оправдаване още от първата минута, а дванадесетият от тях е настоявал четири дни, че съм виновна. Той всъщност обвиняваше не мен, а баща ми, защото някога го бил уволнил. Това научих по-късно. Областният прокурор не пожела да започне втори процес, защото доказателствата и журито бяха в моя полза. Прокурорът знаеше, че това е безсмислено, затова ме освободи, а делото остана висящо. За да избягна лошата слава, прикачена към името ми, престанах да ползувам брачното си име и напуснах града. Отидох да работя в Лос Анджелис, където се срещнах с теб преди повече от година. Това е всичко, Крис. Не съм ти го споменавала никога, защото бе минало, беше останало зад мен. Знаех, че съм невинна, и след като се влюбих в теб, не исках нищо да опетнява отношенията ни или да буди съмнения у теб. Не исках мръсни неща да цапат красивото и чистото, зародило се помежду ни. Исках ново, чисто начало. Защо не ти го казах тогава! Това беше голямата ми грешка. — Тя си пое дъх. — Доволна съм поне, че сега вече няма никакви тайни между нас. Сега знаеш цялата история.