Ървинг Уолъс - Документът „R“

Точно пред този бюст го откри секретарката му Мериън.

— Мистър Колинс — каза задъхано тя, — пристигна директорът Тайнън и иска да ви види.

— Тайнън? Тук?

— Да, чака в приемната.

Колинс беше слисан. Това беше съвсем неочаквано. Нито веднъж през времето на краткото пребиваване на Колинс на тази служба Тайнън не бе посещавал правосъдието.

— Кажи му да влезе.

Питаше се какво означава всичко това. Едно беше сигурно: Тайнън е последният човек, когото би желал да види днес. Изчака влизането му с антипатия.

Видя огромното туловище на Върнън Т. Тайнън, изправено пред вратата на залата за конференции. Директорът, навлякъл върху мускулестото си тяло двуредно моряшко сако, се доближи до него. Свадливите черти на лицето му, постоянно намръщено, не говореха нищо за целта на посещението. Като стигна до Колинс, той каза:

— Съжалявам, че нахлувам при теб по този начин, но боя се, че е много важно. — Той потупа чантата под мишницата си. — Тук има нещо, което трябва да разискваме заедно, и то веднага.

— Добре. Да отидем в моя кабинет.

Тайнън не се помръдна.

— Мисля, че не е необходимо — каза той с равен тон, а после огледа залата за конференции. — Струва ми се, че тук е по-добре. Не бих искал никой да чуе за какво говорим. Допускам, че и ти не би желал.

Колинс разбра намека му.

— Върнън, не съм монтирал в кабинета си подслушвателна уредба. Нямам практика да записвам думите на посетителите си.

— Тогава губиш много — почти изгрухтя Тайнън и хвърли чантата си върху огромната маса встрани от креслото за председателствуващия. — Да сядаме. Каквото имам да говоря, няма да отнеме много време.

— Обхванат от досада, Колинс седна на председателското кресло, премести го малко настрана от директора и седна. Докато чакаше, той извади пакетче цигари, предложи на Тайнън, но получи отказ, взе една за себе си и запали. След като подръпна два пъти, притегли пепелника до себе си и запита:

— Е, на какво дължа честта за тази визита?

Тайнън разпери пръстите си върху масата.

— Ще говоря направо. Бях преди малко при президента. Разбрах, че малко преди това ти си го посетил. Научих, че имаш намерение да подадеш оставка, а също така и причините за това.

— Ако знаеш причините, защо да се впускаме отново в тях.

Тайнън се изтегна назад в креслото си, огледа Колинс от горе до долу и поклати глава.

— Това е било глупаво от твоя страна — каза той с изкривено в грозна усмивка лице. — Да се опитваш да издействуваш уволнението на Върнън Т. Тайнън е съвсем глупава работа. Считах те за по-умен човек.

Колинс се опита да вземе връх над нервите си.

— Сторих това, което трябваше да сторя.

— Така ли? Е, и аз направих същото.

С подлудяващо старание Тайнън започна да отключва и бавно да отваря чантата си.

— Да, същото направих и аз — повтори той подигравателно. — Тъй като ти започна да ровиш из моите работи… и разбра.

— Вярно е, разбрах…

— … сметнах, че ще е почтено и аз да отделя малко време, за да поровя из твоите.

— Съвсем добре ми е известна активността ти напоследък. Зная, че ме разследваш отново.

— Не се шегуваш, нали? Знаел си и не предприе нищо?

— Не се налагаше. Аз нямам какво да крия.

— Сигурен ли си? — Тайнън забърника в съдържанието на чантата и измъкна голям служебен плик. — Е, все пак, струва ми се, че ще бъдеш поласкан да узнаеш, че поровихме около теб с голямо внимание… с нежни, любящи грижи.

— Оценявам високо и с благодарност твоя интерес. Хайде, изненадай ме де. Какво изрови?

Враждебното изражение по лицето на Тайнън се задълбочи.

— Ще ти кажа какво открих. Намерих нещо, укривано умишлено от публиката… или по-вероятно, укривано от теб. — Той отвори плика, прегледа набързо съдържанието му и срещна погледа на Колинс. — Готвиш се да започваш битката със законопроекта, спасяващ страната от загиване. Навираш се в живота на толкова много хора, включително и моя, а не си си дал труд да погледнеш дали твоят собствен дом е в ред. Е, добре, преди да се представиш на обществото като мистър Чистичък, погрижи се да се увериш дали твоят живот, а и животът на тези около теб е кристалночист.

— Искаш да кажеш…?

— Искам да кажа, че ти се е случило да се ожениш за жена с твърде съмнително минало. Мисля, че ще е от полза да поразискваме накратко близкото й минало.

Вълна от гняв заля Колинс към този нахалник, позволил си да се меси в личния живот на хората. Гневът му взе връх над любопитството да разбере какъв коз крие Тайнън в ръкава си.