Ървинг Уолъс - Документът „R“

Влязоха в хола. По средата на една от страничните стени имаше врата. Отец Дубински я отвори.

— Нашата по-голяма приемна — каза той и добави, — стените й са звуконепропускливи.

Колинс веднага огледа стаята. Вдясно от него стоеше бюро с два стола. В дъното, точно срещу вратата, бе устроен молитвен кът и над него на стената висеше съвременна картина на Исус Христос, току-що свален от кръста.

Отец Дубински, хванал Колинс за лакътя, го поведе наляво към канапето с малка масичка пред него.

— Никой не ме видя да влизам — каза Колинс. — Кой държи под наблюдение главния вход?

— ФБР.

— ФБР? — повтори Колинс недоумяващ. — Наблюдават вас? Но какви са причините?

— Ще ви обясня, но седнете моля. Желаете ли кафе или чай?

Колинс отказа и двете и седна на канапето близо до масичката, а свещеникът — малко по-встрани от него. Той започна веднага:

— Днес предобед ме посетиха. Някой си Хари Адкок. Служебната му карта сочеше, че е заместник на директора на ФБР.

— Да, той е първият заместник на директора Тайнън. Какво търсеше той тук?

— Искаше да узнае изповедта на полковник Бакстър в предсмъртния му час. Каза, че тя може да се отнася до факти, засягащи вътрешната национална сигурност. Можех да възприема разпита като благонамерен, ако не бях проявил благоразумие, но едно нещо ме възпря. Когато отказах да повторя думите на полковника, мистър Адкок ме заплаши.

— Да заплашва вас? — повтори Колинс, невярващ на ушите си.

— Да, но преди да ви изложа подробностите, ще ми се да си изясня друг въпрос. Как е успял да узнае, че полковник Бакстър е имал време да говори с мен, да се изповяда? Да сте му казвали вие?

Колинс замълча, като се мъчеше да си спомни, и изведнъж се сети.

— Наистина, говорих по този въпрос. Връщахме се от погребението на Бакстър, аз, Тайнън и Адкок, и разговаряхме за полковника и смъртта му. Съвсем непреднамерено, понеже тази мисъл владееше ума ми, споменах как бях извикан в болницата през нощта на неговата смърт. Казах им как настоятелно е искал да ме види, но пристигнах късно. След това сигурно съм споменал за срещата си с вас, да, помня, точно така беше. Казах им, че последните му думи са били изповедта му пред вас, но че свещеник не може да говори по съдържанието на изповедта. — Колинс смръщи вежди. — Споделих това с Тайнън и Адкок, понеже мислех, че те имат някаква представа за това, което Бакстър е искал да ми каже, защото Тайнън беше много близък с полковника. За мое разочарование, те също не знаеха нищо. — Той се замисли. — В действителност Тайнън е изпратил Адкок тук, той е изпълнителят на всичките му мръсни дела, за да узнае изповедта на Бакстър от вас. Щом сте отказали да сътрудничите, той ви заплаши, а? Просто човек да не повярва!

— Може да се окаже не чак толкова невероятно. Вие сам ще отсъдите накрая.

— Как ви заплаши?

Отец Дубински фиксира погледа си в малката масичка.

— Заплахата не беше нито загатната, нито изразена по заобиколен начин. Беше открита и целенасочена, истинско изнудване. Явно, ФБР беше извършило подробна проверка за мен и миналото ми. Допускам, че това е рутинна практика днес?

— Стандартна процедура, когато ФБР проучва някого.

— Или когато ФБР иска да изрови нещо за някого, за да го накара да говори? Дори човек невинен по отношение на каквото и да било престъпление?

— Не е в задълженията им да постъпват така — загърчи се Колинс, — но ние двамата с вас знаем, че се върши. Злоупотреба с власт.

— Сигурен съм, че сигналът за това ровене в миналото ми е дошъл от директора Тайнън. Сам споменахте, че Адкок е истински негов… негов лакей за мръсни дела.

— Точно така.

— Много добре. ФБР изрови от миналото ми отдавна погребан и нещастен за мен случай. Бях млад свещеник и първото ми назначение бе като църковен служител в църквата към гетото в Трентън, Ню Джърси. Залових се тогава в програма за борба срещу наркотиците. За да пресекат моето начинание, някои от най-разпалените младежи наркомани поставили пакетче с опиати в жилището ми и уведомили властите, че и аз съм наркоман, а и продавам наркотични средства. Полицията пристигна и откри пакетчето. Това би сложило край на службата ми. За мой късмет скандалът бе избягнат, когато моят епископ успя да убеди шефа на местната полиция да дам показания пред епископалния съд. Въз основа на искрените ми думи бях оправдан. Тъй като виновниците не бяха разкрити, всичко се реши на база на честната ми дума. Сега виждам, че когато някой поиска да бърка в този стар инцидент, може да го изкара недоизяснен по отношение моята вина или невинност. Ясно е обаче, че този неприятен за мен случай е попаднал по някакъв начин в папките на ФБР. С това ме атакува днес мистър Адкок.