Ървинг Уолъс - Документът „R“

— Кой ще бъде опонент?

Президентът погледна листа още веднъж.

— Тони Пиърс.

Тайнън настръхна на креслото си.

— Мистър президент, простете ми, но считам за грешка директорът на ФБР да се появява заедно с бивш агент от Бюрото, изгонен заради предателство. Не смятам да оказвам такава чест на възгледите на такъв въшлив комунист като Пиърс и да се явявам на едно и също шоу с него.

— Ако го вземеш толкова надълбоко, Върнън — повдигна безразлично рамене президентът, — няма да те насилвам. Мисля обаче, че излизането пред екрана с нашите виждания е от голямо значение. Все някой от нашия тесен кръг трябва да се появи.

— Защо не Колинс? — ободри се Тайнън. — Та нали той ще бъде по това време в Лос Анджелис. Може да проведе и това шоу, и речта си. Като главен прокурор той ще бъде добре дошъл за програмата.

Президентът видимо остана доволен.

— Чудесна идея! Ще кажа на Макнайт да се свърже с тази мис Еванс и да утвърди Колинс вместо теб. — Той поклати замислено глава. — Е, това дава възможност на Колинс да направи твърде много там за нашата кауза. Ще бъде истинска помощ.

Той протегна ръка и Тайнън се изправи тежко, за да я стисне.

— Надявам се, че ще бъде, мистър президент.

— Благодарности за всичко, Върнън — усмихна се той. — Е, Калифорния, ето ни! — Той посегна към телефона. — Ето те и теб, главни прокуроре Колинс.

Притиснал телефонната слушалка между рамото и ухото си, Крис Колинс усърдно записваше по-важното от инструкциите на президента. Въпреки че произнасяше кратки думи на съгласие с предложенията на президента, те не допадаха на Колинс. Нямаше нищо против да отиде до Калифорния. Това щеше да бъде една седмица в стария дом, възможност да види порасналия си син и стари приятели и да посъбере слънчеви лъчи. Не му харесваше другото, че бива насилван публично да защитава 35-та поправка и да води спор с човек като Тони Пиърс пред такава широка аудитория като телевизионната. Беше наблюдавал често рубриката „Търсене на истината“, харесваше я, но разбираше, че не им е лесно на спорещите — човек не можеше да пипа меко или да е двусмислен на такова шоу. Разискванията често довеждаха до страхотни караници, изсилване на позициите, така че неговото място в програмата ще бъде твърде горещо.

Също така на Колинс му бе неприятна идеята да говори на едно и също място с върховния съдия Мейнърд, човек, чиито либерални схващания той уважаваше и чиито решения по отношение гражданските свободи приветствуваше. Сега той бе насилван в негово присъствие съвсем определено да защитава публично 35-та поправка. Досега Колинс избягваше нещо повече от съвсем леки ангажименти към политиката на администрацията. Сега той трябваше твърдо да се ангажира и да играе ролята на тръбач на президента. Да върши всичко това пред лицето на Мейнърд щеше да бъде истински тормоз за него. И все пак нямаше друг избор.

— Е, това е всичко, Крис — чу той гласа на президента. — Съвсем ясно ли е всичко?

— Да, мистър президент. Следващия петък в Лос Анджелис.

Един часа следобед — „Търсене на истината“ в студиото на телевизията. Три часа — на заседанието на асоциацията в Сенчъри Плаза хотел.

— Дръж здраво на двата фронта. Не оставяй Пиърс да стъпче поправката. Нашибай го здраво!

— Ще се постарая, мистър президент — преглътна неловко Колинс.

— Колкото до асоциацията, подготви солидна реч, Крис. Тук аудиторията ще бъде много по-различна от телевизионната. Ще преобладават професионалисти. Не им натрапвай поправката изведнъж. Запази най-силните думи за края на речта. Постави съдбата на нацията в зависимост от мъдростта на Калифорния.

— Ще се опитам.

— Всички зависи от теб. Ще се видим преди заминаването ти.

След като остави слушалката, Колинс се взря за кратко с мрачен израз през прозореца. Накрая премести листа с програмата си настрана и се залови с ежедневната си работа. Скоро той затъна в поток от доклади. Телефонът звънеше непрекъснато, но той не прекъсваше работата си. Очевидно Мериън беше в състояние сама да се справя с повикванията. Когато след упорит труд вдигна глава, за да се протегне, той видя, че е настъпил мрак. Часовникът му показваше, че работното време в правосъдието е изтекло. Ако и той си тръгнеше сега, за първи път от месеци насам щеше да бъде навреме у дома си за вечеря. Реши да изненада Карин и да се прибере вкъщи в приличен час.

Събра останалите необработени книжа и ги постави в чантата си. Телефонът иззвъня. Той не му обърна внимание, но след това чу гласа на Мериън по вътрешната уредба.