Ървинг Уолъс - Документът „R“

— Просто не мога… не мога да повярвам — изуми се Колинс.

— По-добре повярвайте! Мистър Адкок ме заплаши, че ще направи тази случка публично достояние, ако отказвам упорито да разкрия изповедта на полковник Бакстър. Беше безкрайно досаден. Реших, че моят свят обет е много по-важен, отколкото тази заплаха да ме убие духовно. Както и да е, ако тази история се разпространи, тя не може да увреди сериозно моя свещенически статус, може само да ме постави в неловко положение. Но още нещо. Казах на Адкок да прави каквото ще, обаче аз няма да му сътруднича, и го изхвърлих с парцалите. Целия следобед днес бях много ядосан, но най-вече ме засегна, искам да кажа, от случилото се с мен фактът с каква груба ръка правителството посяга към честните граждани, които е задължено да закриля.

— Все още намирам всичко това невероятно. Какво е било тъй значимо в изповедта на Бакстър, за да принуди Тайнън да отиде толкова далеч?

— Не зная. Допусках, че може би вие знаете, затова и ви потърсих.

— Не знам какво ви е казал Бакстър, ето защо няма начин…

— Ще узнаете какво е казал полковник Бакстър, защото възнамерявам да ви то съобщя.

Отец Дубински подхвана разказа си бавно:

— Посещението на Адкок така ме разгневи, че загубих няколко часа да обмислям положението си. Зная, че не мога да сътруднича на Адкок или Тайнън, но започнах да съзирам в друга светлина вашата молба, отправена ми в Бетесда. Стана ми ясно, че полковник Бакстър е имал вяра във вас. Когато вече си заминаваше, единствен вие бяхте този, за когото изпрати да повикат. Ясно, беше готов да предаде на вас казаното по-късно на мен. Постепенно започнах да схващам, че повечето от съобщеното на мен е предназначено за вас. Осъзнавах все по-точно, че задълженията ми са не само духовни, но и светски и че аз просто съм преносител на информация, която покойният е искал да бъде предадена на вас. Такъв е изминатият от мен път, довел ме до решението да повторя последните му думи пред вас.

Сърдечните удари на Колинс се учестиха.

— Така дълбоко оценявам всичко това, отче!

— Умирайки, полковник Бакстър бе изпратен с думите на светеца Павел: „… да се отдели от земята и да остане с Христа“, и така бе примирен с бога. След като му дадох светото причастие и приключих с изповедта, той направи опит да се върне към някаква неприключена земна грижа. Изговаряше думите с последен дъх… — Свещеникът затърси из гънките на расото си. — Записах ги, след като мистър Адкок си отиде, за да не допусна някаква грешка, когато ви ги цитирам. — Той измъкна поомачкан лист хартия. — Ето последните му думи и аз дълбоко вярвам, че те бяха предназначени за вас: „Да, отче, съгреших… най-големият ми грях… трябва да говоря за него. Те не могат сега да властвуват над мен… свободен съм, не се страхувам повече… отнася се за 35-та…“

— За 35-та? — учуди се Колинс.

Отец Дубински го изгледа сепнато и продължи да чете:

— „отнася се за 35-та“. За миг думите на полковника станаха несвързани, а после долових: „… документът R… опасност… страшен… трябва да се изнесе наяве изведнъж, на всяка цена… документът R е…“ Той се унесе, а сетне опита отново. Беше много трудно да се разбере какво иска да каже, но съм почти сигурен, че беше: „Видях… измама… идете, вижте…“, настъпи тежка въздишка, остана неподвижен и свърши.

Колинс седеше като вледенен. Чул бе глас от гроба. Объркан и смутен, той произнесе:

— Документът R? За такова нещо ли говореше?

— Два пъти го спомена. Сигурно искаше да обясни нещо за него, но не успя.

— Уверен ли сте, че не каза нищо повече?

— Разбираеми думи бяха само тези. Имаше и други, но не успях да ги разбера.

— Отче, имате ли и най-малка представа какво може да означава този документ R?

— Надявах се, че вие може би ще знаете.

Никога не съм чувал за него. — Той се замисли върху проблема какво влагаше толкова настойчиво полковник Бакстър в тези думи, засягащо главния прокурор. — И заявява, че е съгрешил, като се е оставил да бъде въвлечен в това… това, каквото и да е то? Това значи, че е бил насилен. Каквото и да е, то засяга 35-та поправка и нещо, назовано документ R, опасна измама, която трябва да се направи публично достояние. Търсил ме е, за да ми предаде това.

— Неговото послание до живите, желанието му да се поправи греховното.

— Посланието му е към мен, неговия наследник — мърмореше Колинс сякаш на себе си. — Защо не към президента? Или към Тайнън? Или дори към съпругата му? Единствено към мен, но защо?